Друидството отдава огромно значение на Духа на мястото. В древността са почитали светостта на цялата Земя, но също така и определени точки по нея са били смятани за по – тясно свързани с Божествената мощ. Затова са били маркирани с каменни кръгове, свещени дъбрави, пътеки и паметници. Естественият пейзаж е бил възприеман като жив храм, затова и ритуалите много често са били изпълнявани не зад стените на култови комплекси, а под открито небе, върху свещената снага на Майката – Земя. Почитта към природата е основна характеристика и на днешното друидство. Друидите посещават свещени места, обхождат древни пътища, настройват се към различните природни енергии. В такива мигове усещаме, че сме част от света, а не негови господари. Духът на мястото оказва огромно влияние. Общуването с него ни научава да усещаме, кога сме открили най – подходящото място за работа или за живеене. Когато се затрудняваме да го открием, настройваме се към този Дух и го молим да ни насочи.
Това се отнася и за някои наглед битови дреболии – какъв дом да си изберем, къде да поставим леглото си в него, домашния олтар или личния храм. Всяко място има свой дух. Помислете си какъв ли ще е духът, който витае над Ейвбъри и Стоунхендж, Голямата пирамида или Хималаите…. Всеки, който посещава със съзнателна цел древни светилища, изпълнява всъщност един стар обичай – да почете Духа на мястото. Той е поклонник отправил се на поклонение до дадено свещено място, защото изпитва необходимост да почете неговия Дух, а в замяна да получи насърчение и подкрепа. В исляма поклонниците се отправят за Мека. В будизма такива места са планината Кайлас в Тибет и Храма на свещения зъб в Канди , Шри Ланка.
Индуистите се потапят във водите на Ганг или отиват в храма на Бенарес. Християните посещават Лурд с целебните му извори, Светата земя, в Англия – Кентърбъри и Гластънбъри. Същото важи и за земните религии от типа на друидството, но тук местата за поклонение обикновено са извори и реки, хълмове и планини, каменни кръгове, самотни дървета или горски поляни – всички те се смятат за свещени и са обект на искрена и дълбока почит. В друидския кръг този Духът на мястото се рее по линията, свързваща Изток и Запад – нашият усет за време и място най – често се определя от изгряващото и залязващото Слънце. Изтокът се свързва с далечните мистични земи, откъдето идва просветлението, а Западът – с “Островите на блажените”. Това са селенията, в които отиваме след смъртта.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Бъди първия оставил коментар