По пътя към сърцето на друидските мистерии ние трябва да прекосим оватската дъбрава. Дървото на овата е вечнозеленият тис. Обикновено го асоциираме със смъртта. Връзката със смъртта присъства и в друидската интерпретация на тиса – ако статуса на барда ни дава възможност да се преродим в света на поетическите умения и вдъхновението, то за да станем овати, трябва символично да прекосим селенията на смъртта. Разбира се смъртта е чисто и просто вход към новия и още по – пълноценен живот – вече не се вкопчваш в привичното, а се “пускаш”, за да полетиш в бездната на непознатото и да се преродиш на ново ниво – което е и най – същественото в делото на овата. В този смисъл тисът символизира едновременно смъртта и прераждането, което ще рече, че се превръща в дървото на вечността. В сравнение с нас, простосмъртните, тисът си е безсмъртен от където и да го погледнем.
Възрастта му може да стигне до 2000 години, че и повече, а присъствието му в гробищата загатва за вечния живот. Тисът символизира една от най – дълбоките мистерии – преодоляването на времето и ако на бардското ниво работим с основната мандала на друидството, съвместяваща времето и пространството с циклите на човешкия живот и Земята, то на следващото ниво на овата разчупваме тези рамки, за да се озовем в утробата на безвремието. Една от причините за дълголетието на тиса е, че клоните му се накланят към земята и пускат корени, за да се превърнат след време в нови стволове – наглед отделни, но все пак свързани с този, от който са израсли.
Централния ствол може да застарее и загние, но от вътрешността му покълва нов. Поради тази способност за самообновление тисът символизира и мистерията на личностната трансформация, благодарение на която старците запазват младежкия си дух, а младите се сдобиват с мъдростта на старци. Тисът се свързва с последния ден на годината и по – точно с нощта срещу зимното слънцестоене, когато годината умира, за да се прероди на другата утрин. Други автори го свързват със Самхейн. По време на церемонията се раздават тисови клонки, символизиращи способността ни да общуваме с отишлите си преди нас, както и потребността ни от обновление и освобождение от оковите на времето.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Бъди първия оставил коментар