Появата на нашата западна седемдневна седмица, една от най-спорните ни институции, се дължи на масова потребност и спонтанно съгласие, а не на закон или правителствен декрет. Изглежда, че древните елини не са имали седмица. Седмицата на римляните се състояла от осем дни. Селяните, които седем дни работели на нивата, на осмия ден - пазарния ("nundinae") - ходели в града. Това бил ден за почивка и празници, училищна ваканция, обществени изяви и срещи с приятели. Не е ясно кога римляните са установили тези осем дни и защо впоследствие са ги променили на седем. Числото седем почти навсякъде се оказва особено привличащо. Японците имат седем бога на щастието, Рим бил създаден върху седем хълма, древните имали седем чудеса на света, средновековните християни вярвали в седемте смъртни гряха.

Преминаването към седемдневна седмица, изглежда, не било придружено с официален акт. Към началото на III в. римляните вече живеели със седемдневна седмица. Трябва да са се разпространили някакви нови идеи. Една от тях е идеята за шабат - съботата, която явно е донесена в Рим от евреите. "Помни съботния ден, за да го светиш - гласи четвъртата Божа заповед. - Шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа ни ти, ни син ти, ни дъщеря ти, ни робът ти, ни робинята ти, ни (волът ти, ни оселът ти, нито какъвто и да е) твой добитък, нито пришълецът ти, който се намира в жилищата ти; защото в шест дена създаде Господ небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а в седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети" (Изход, 20: 8-11).

Всяка седмица Божиите чеда пресъздавали Неговото Творение. Евреите превърнали своята седмица и в освобождение от робство. "и помни, че (ти) беше роб в Египетската земя, но Господ, Бог твой, те изведе оттам с твърда ръка и висока мишца, затова и ти заповяда Господ, Бог твой, да тачиш съботния ден (и свето да го пазиш)" (Второзаконие, 5: 15). Като съблюдават съботата, евреите драматизират възсъздаването на своя свят. Действат и други, не толкова теологични фактори, като например човешката потребност от физическо и душевно освежаване. Идеята за почивен седми ден, както и самото име "събота" (от вавилонската дума "сабату"), изглежда, са се запазили от годините, прекарани от евреите във вавилонски плен. Вавилонците съблюдавали определени номерирани дни - седмия, четиринадесетия, деветнадесетия, двадесет и първия и двадесет и осмия от месеца, - през които на царя им били забранени определени дейности.

Друга следа откриваме в английската дума за "събота", "Saturday". При римляните денят на Сатурн вещаел лоши поличби, всички начинания започвали зле, не бивало да се водят битки, нито да се предприемат пътувания. Никой здравомислещ човек не искал да рискува заради злините, които можел да му донесе Сатурн. Според Тацит събота била посветена на Сатурн, тъй като "от седемте звезди, които управляват човешките дела, Сатурн има най-високата на действие сфера и най-голямата власт". Към III в. седемдневната седмица се наложила в частния живот из цялата Римска империя. Всеки ден бил посветен на една от седемте планети. В съответствие с тогавашната астрономия, сред тях били слънцето и луната, но не и земята. Планетите управлявали дните на седмицата в следния ред: Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.

Това не бил редът на тяхната предполагаема отдалеченост от земята, "нормалният" ред, в който по-късно Данте, например, описал небесните зони и в който имената на планетите се рецитирали в училищата до времето на Коперник. Познатият ни ред на имената на дните на седмицата в Западна Европа произлиза от реда на планетите, които според римляните управлявали първия час на всеки ден. Наистина, тогавашните астролози използвали "реда" на планетите според тяхната предполагаема отдалеченост от земята, за да изчисляват "влиянието" им върху земните дела. Те вярвали, че всяка планета управлява даден час, после отстъпва пред следващата по-близка до земята планета и така нататък, докато се извъртят и седемте планети.

След всеки седемчасов цикъл планетните влияния започвали наново в същия ред. "Управляваща" планета за всеки ден била онази, която доминирала в първия час на деня. Ето защо дните на седмицата получили имената на планетите, които управлявали първия им час. В резултат от този начин на изчисление се установили имената на дните на седмицата в техния познат днес ред. Дните на седмицата в Западна Европа остават жив свидетел на някогашното влияние на астрологията. Ние лесно забравяме, че дните от нашата седмица всъщност носят имената на "планетите", известни на римляните преди две хиляди години.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: