Човекът се стремял да използва растящите си познания за принципите на повтарящите се събития във вечната борба да строши железните окови на повторението. Социалното или масовото гадаене процъфтяло във Вавилония. Предсказвали се големите събития - битки, суши, епидемии, жътви, - които оказвали въздействие върху цялото общество. Тази астрология векове наред останала по-скоро фолклор, отколкото доктрина. Гърците я превърнали в наука. Личната астрология - "критичната" астрология или генетлиалогия - която предсказвала бъдещето на един човек по разположението на небесните тела в момента на неговото раждане, се развила по-бавно. Това пророкуване се наричало "хороскоп". Гърците също се разкъсвали между желанието да научат добрата новина и страха да узнаят лошата.

Техните медицински астролози разделили цялото небе според зодиакалните знаци и определили отделна звездна сила за всяка част на тялото. После гръцките антиастролози критикували цялата догматика за астралните сили с аргументи, които щели да просъществуват до нашето съвремие. Дадените на звездите имена, твърдели антиастролозите, били съвсем случайни. Защо една планета трябвало да се казва Марс, друга Сатурн, а трета Венера? И защо астролозите ограничавали хороскопите си до човешките същества? Нима едни и същи астрални сили не управлявали всички живи същества? А как астролозите обяснявали различната съдба на близнаците?

Епикурейците, чиято философия се градяла върху вярата в свободата на всеки човек сам да кове съдбата си, обвинявали астрологията, че кара хората да се смятат за роби на звездите. В Древния Рим астрологията придобила влияние, на каквото нямало да се радва през следващите векове. Професията на астролозите - наричани "халдейци" заради вавилонския (халдейски) произход на своята наука, или "математици" заради астрономическите си изчисления, - била официално призната и имала променлива репутация в онези бурни времена. По време на римската република те станали толкова влиятелни и популярни, че през 139 г. пр. Хр. били прогонени не само от Рим, но и от цяла Италия.

По-късно по време на империята, когато техните опасни пророчества станали причина неколцина астролози да бъдат изпратени на съд за държавна измяна, те повторно били пропъдени. Но същият този император, който пъдел едни астролози заради зловещите им гадания, наемал други, за да насочват императорския му дом. Някои области били обявени за забранени. По време на късната империя, когато астрологията била открито толерирана, астролозите нямали право да правят пророчества за живота на императора. Усилията на християнските императори да обезкуражат астрологията се провалили. "Мнозина - съобщава историкът Амиан Марцелин в края на IV в. след като Константин обявил християнството за официална религия, - не смеят нито да се къпят, нито да се хранят, нито да се появяват на обществено място, докато надлежно не се допитат според правилата на астрологията за положението на Меркурий и Луната.

Извънредно странно е, че това безсмислено лековерие често се среща при нечестивите скептици, които се съмняват или отричат съществуването на небесна сила." За влиянието на седемте планети свидетелства незабележимото преобразуване на осемдневната в седемдневна седмица, всеки ден от която бил подчинен на конкретна планета. Когато римляните ходели в императорския цирк, астралното влияние се виждало навсякъде. Над всеки от дванадесетте поста, от които колесниците започвали състезанието, имало знак на едно от дванадесетте зодиакални съзвездия. Всяка от седемте писти символизирала небесната обиколка на една от седемте планети.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: