Но както в космологически, така и в антрополгически план, потопяването във водите е равнозначно не на окончателно угасване, а на предохно реинтегриране в неразличимото, последвано от ново сътворение, нов живот или качествено нов човек. От гледна точка на структурата, потопът е сравним с кръщението, а изливането на вино при жертвоприношенията – с поръсването на новородените с пречистваща вода или с ритуалните пролетни изкъпвания, които даряват със здраве и плодородие. Независимо от религиозната група, в която се срещат, водите неизменно запазват функцията си: те разлагат, унищожават формите, измиват греховете и са едновременно пречистващи и възраждащи.

Християнството придава на водите нова религиозна стояност. Най-авторитетните богослови се възползват от някои предхристиянски и всемирни стойности на водната символика, като ги обогатяват с неизвестни дотогава значения, позовавайки се на историческата драма на Христос. Йоан Златоуст пише: “кръщението предсталява смъртта и погребването, ... възкръсването ... когато потапя глава във водата като в гроб, старият човек е залят, погребан изцяло, а новият човек се появява...”. Модел за това е потапянето на Христос в р.Йордан, възприемано като навлизане във водите на смъртта. Подобно слизане във водите и противоборството с морското чудовище представляват изпитание при посвещението, познато и засвидетелствано и в други райони на света.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: