КЛУБJOIN „Интернет среда” е виртуален социален клуб посветен на интернет обществото, което създаваме. Интернет общностите биват изградени с нашето активно участие. То се изразява чрез статиите, които публикуваме, коментарите, които правим, мненията и позициите ни на участници във виртуалното пространство. Интелигентният посетител на интернет би желал да бъде адекватно информиран по всяка една тема или въпрос, които го вълнуват. Успяваме ли да му предложим това?
“Трафик на хора" е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещаване на облаги, за да се получи съгласието на лице, упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация. Двата ключови момента тук са “независимо от изразената от тях воля” и “с цел експлоатация”, т.е. няма значение дали човекът е знаел, че отива да работи доброволно или е измамен. "Експлоатация" е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесни органи, за осъществяване на принудителен труд, за поставяне в робство или в положение сходно с робството. Трафикът не засяга само възрастни, а много голяма част от него представлява трафик на деца.
Трафик на деца – състои се от всички действия, включени в транспорта на деца в страна и през граница, включващ измама, принуда и насилие, заробване или лъжа, за поставяне на децата в сиуации на злоупотреба или експлоатация, като насилствена проституция, робски практики, побой, или извънредна жестокост, непосилен труд или експлоатационен домашен труд. По смисъла на закона “дете" е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Трафикът на жени и деца е световен проблем и интернационален печеливш престъпен бизнес. Трафикираните жертви могат да бъдат продавани, лъгани, насилвани или подмамвани в ситуации от които не могат да избягат. Много от тях са принуждавани да работят в секс индустрията като проституиращи или в порнографския бизнес.
Други напуска доброволно страната с надеждата за по-добър живот, но завършват в ситуации, където здравето , психиката и безопасността им са силно застрашени, тъй като са в чужда страна и са малтретирани и експлоатирани жестоко. Трафикът е все още “джендър” проблем, т.е. свързан с пола, и за това се говори повече за жени и момичета, които по-често се използват като проститутки. Но да не забравяме “разнообразието от търсене” на пазара на човешка плът, от една страна, евтината работна ръка на пазара на труда – от друга, където е без значение към каква възраст, пол, раса принадлежиш.
Как се манипулират жертвите?
Първо– жестоко насилие - изнасилване, бой, изтезания, глад. Целта е жертвата да се постави в екстремални условия за оцеляване. Атакува се психичния защитен механизъм на човека, който се състои във вярата, че светът около нас може да бъде контролиран. Когато проблемът за смърта от просто екзистенциален въпрос, стане дотолкова личен, че единственото, за което можеш да мислиш е как да оцелееш, тогава, както при високо напрежение, бушонът изгаря, за да предпази от изгаряне цялата инсталация, така и човек “изключва” в такива ситуации на опасност и спира да мисли в името на една единствена цел – физическо оцеляване.
Второ – физическо изтощение - системата от манипулации включва правилото да не се дава на жертвата никаква почивка – никаква възможност да остане насаме със себе си и да помисли, да разсъди, да се възстанови и поне отчасти да предприеме действия за своята защита. 20- часовия работен ден носи големи печалби, но той е важен и за “пречупването” на психиката на жертвата.
Трето –тотален контрол и изолация - жертвата се изолира от външния свят, забранява й се да общува с други хора освен с насилника и строго се следи. Повечето от жертвите на трафик обикновено живеят там, където работят. Човек не може да подтисне своята потребност от комуникация, но общувайки само с насилника той започва да приема изкривена информация за света и за себе си. Посланието е едно единствено– “Животът ти не е ценен, ти не струваш нищо!”. Жертвата е виновна, защото “дължи пари”, тъй като е купена и трябва да се издължи и т.н. Естествено жертвата не може да се изплати и бива продадена на следващия трафикант /сутеньор/.
Системата с продажбата е много важна, защото въвежда идеята, че жертвата е стока, роб, а не човек като другите, и второ у жертвата се затвърждава представата, че единствения възможен свят е този, в който живее – свят на насилие и контрол. Всички трафиканти са се “научили” да работят по един стандарт. Понякога тормозът се сменя с малки жестове на внимание, с което се цели привързването на жертвата към нейния насилник. Това почти винаги успява.
Защо хората попадат в трафик? Причините са много, но могат да се разделят на три типа: Социо-културни - ниска грамотност и следователно малки възможности за работа, патриархален тип семейство, расова и етническа дискриминация, влияние на медиите и Интернет. Икономически – те са основата на трафика на хора – бедност и особено феминизиране на бедността – повече жени- разпад на комунистическите общества и следователно на тяхната икономическа система, невъзможност да се намери добре платена работа и т.н.
Политически – конфликти, войни, след които идва бежанска вълна, нарастване на международната организирана престъпност, неработещи закони и т.н. Какъв може да е трафика? Хората могата да станат жертва както на вътрешен трафик – трафик в страната, така и на външен, т.е трафик извън страната, който се извършва чрез извеждане през граница и обикновено продължава в друга страна, за да се избегна издирването и проследяването на хората.
В широк смисъл трафикът работи като система за финансово задлъжняване. Хората са насилвани, продавани или често подлъгани в чужда страна като добровволни мигранти чрез измама – предлага им се работа като детегледачки, прислужници, стюардеси, например. Когато става дума за истински трафик, човекът, отишъл да работи в чужбина е натрупал “дълг” към трафиканта, който ще трябва да плати по един или друг начин. Четири са основните области, в които хората работят в чужбина при тези близки до робство или изцяло пленнически условия: земеделие, индустрия, домакинство или насилствена проституция.
В последните две категории жертвите са почти винаги жени. Те са лишени от документите, с които пътуват, затворени са на мястото, където работят, зависими са от своя работодател и винаги съществува заплаха от насилие.
Как да помогна?
Ако имате съмнение, че Ваш приятел е попаднал в беда, независимо дали той е извън границите на страната или не, незабавно се свържете с полицията, неправителствени организации, роднини, приятели и познати, които могат да окажат съдействие. Поговорете с Вашият приятел, опитайте се да получите повече информация, вдъхнете му доверие, нека разбере, че сте на негова страна, защото в много от случаите, жертвите на трафика на хора са заплашвани да не говорят какво се случва с тях, объркани са, обзети за от множество страхове, чувстват се виновни за случилото им се, обзети са от гняв, чувстват се предадени, нямат доверие на никого, отчаяни са. Това са само част от емоциите, които жертвите могат да изпитват в момента. Вие трябва да проявите търпение и разбиране, ако наистина искате да помогнете.
Коментари (2)
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (2)
