..лично аз го предпочитам горещо...и сънувам си аз, че рисувам с пръсти по стъклото на прозореца, добре изпотено, на мойта малка стая /кафез за синеок синигер/, че и кафе си правя даже, и си мисля на сън/там на края, на перваза ще го пия/, за да чакам гларуса нахален, приготвил съм му малко рибка, останала от снощната консерва/ 1.30 лв./, всъщност искам да рисувам око, лесно е, си мисля, скобка точка скобка, после изписвам да -да, и сам се разгадавам, 1916 -Цюрих, и ми става хубаво и смешно едновременно, хо -хо-хо, че чак паякът, който ми прави компания за сутрешното кафе, се сепва...и бързо, бързо се спуска по своя си влек, блазя му, кога ли и аз ще запреда най -здравата нишка на света, и ще си изтъка онова вълшебно летящо килимче на малкият Мук.../и тогава ще види този нахален гларус, дето си мисли, че само той може да лети/,
кво ще ми дойде на акъла, ааа, не братко, не казвам, много зАвистниците, многоо, по тези географски ширини и дължини... И пак заспивам и се събуждам, кафето е изстинало, неизпито, гларуса никакъв го няма, стъклото на прозореца ми плаче, та се къса, няма го окото, няма ги буквичките...айдее, милички, мои буквички от кафези, панелки и гори тилилейски, лека нощ и добро утро, до другия сън, някои го наричат живот.
Никола Анков
Коментари (8)
1. Поетът и децата Написано от doktora, on 06-10-2008 08:23 Късна вечер. Без приятели и вино. И без хубави жени. Тъжен си, поете, в късна есен, сън вечерен, нарисуван от Дали. Приведен, кестени сега събираш. Спомняш си забравени лица. От дланта ти бавно се изтичат, миговете на деня, и на нощта. Знам…Утре ще догониш тези босоноги слънчеви деца. Ще докоснеш, ще погалиш техните усмихнати лица
2. Написано от Kamino, on 05-10-2008 15:19 И аз благодаря много, това да се докосна за миг до Андерсен е повече от чест. Не съм добра поетеса както повечето автори тук, но се опитвам да пиша приказки и разкази за деца. Започнала съм една във форума и съм я зарязала, защото жестоки и зли хора ми счупиха молива и изгориха тетрадката ми. Тоест музата ми се запиля на някъде. :)
3. десет без десет (р.м.);) Написано от doktora, on 05-10-2008 10:04 очи маслини нощ и самота зърна смокини сладост и нега ръце бръшляни зелени брегове тела лиани преплели светове устни розов цвят утринна камбана амфора божествена нирвана
4. Добър е Господ да храни слепите врабци Написано от Никола, on 05-10-2008 09:50 Мила буквичке,ти надмина и мен:-)Извиси се по звучене до Андерсен, не е комплимент! Сродна душа си с с главно К!!! Благодаря ти от сърце
5. Уау! Написано от Merichka, on 04-10-2008 18:33 Много ми станаха в ятото!
6. :) Написано от Kamino, on 04-10-2008 17:08 Merichka, направо написа любовно обяснение за синеоки синигери. :) Оставям ви насаме да си чуруликате. Ще ида да разгонвам гларусите да не ви смущават.
7. Сън, сън, ама и при мен е... горещо! Написано от Merichka, on 04-10-2008 17:00 Шест без десет /а.м./
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те. Пламнал изгрев в очите ми, а във твоите – отражението му. Лъскави, миглите ми галят скулите ти , огъват се по неравностите... и ...ти ги усещаш, въпреки едва наболите косъмчета по брадичката. Ъгълчетата на устни, повдигнати нагоре... Усмивка, която стопява последно колебание. Моите решиха да се изгубят в усмивката ти. Знам, че очите ти са затворени, моите, още сънуващи, също. Косите ми се разпиляват над ухото ти, даже ги чуваш – онова меко свилено разстилане... Колкото по-разрошени, толкова по-страстни и зовящи. Но тайната е в ръцете ми. Няма да позволя да я научиш, защото ще ме разгадаеш и тогава ще загубим изненадата ...в шест без десет...
28.01.2007г.
8. Браво Нико! Написано от Kamino, on 04-10-2008 16:38 Много интересно! Всичко, което пише Никола може да хвърли в дълбок размисъл претендиращите за мъдрост или в умствено вцепениние радващите се на повърхностност. Чрез неговия сън или бодърствуване можем да направим дълбока психоанализа на себе си...Или пък да анализираме Никола, само дето на него не му пука, кой как го анализира. Синеоките синигери са свободни или освободени за разлика от нахалните гларуси. Аз го предпочитам студено и блудкаво, също като сънищата, които някои наричат живот. Стъклото на прозореца скоро ще спре да плаче, върху него ще се изрисуват красивите зимни пейзажи. Дали синеокия синигер ще замръзне, първо краченцата, после човчицата, накрая ще клюмне. - А с гларуса какво стана? - Гларуса изяде рибката от консервата, след това клъвна и паяка за десерт. Паяжината остана пуста, скоро вятъра я разкъса...
Написа една буквичка от кафеза-панелка. Не плачете за синеокия синигер, той е на топло за през зимата, на топло в сърцето ми.
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Коментари (8)