Льометр вярвал, че науката и религията могат да си сътрудничат. Днес отец Майкъл Хелър е съгласен с това. Диалогът между науката и религията може да се осъществи по два начина. Единият е директен диалог, при който теолозите и учените сядат заедно и се опитват да разговарят, което завършва катастрофално. Но има и друг начин за диалог между науката и религията, когато един свещеник или религиозен човек просто се занимава с наука. Векове назад научната работа, извършвана в Църквата, имала дълбоко влияние над външния свят. Ватикана поддържа тази традиция. Днес тя е домакин на космологическа конференция. Отец Хелър е поканен в Рим като делегат.

Ватикана е основала Папската Академия, която прави научни съвещания с папата. Това според мен е намерение да се ангажира Църквата в диалога с науката и най-добрият начин да се осъществи този диалог е като се създава наука вътре във Ватикана. В началото на 20-ти век щекотливият въпрос, обсъждан в Папската Академия бил как е започнала Вселената? Според някои отговорът бил в Светото писание, за Льометр науката правела същото. Джордж Льометр бил избран за член на тази Академия. Той изучавал теология и математика. Той бил математик по образование, но бил силно заинтригуван от теорията на Айнщайн за относителността. Свещеник и теоретик, колкото набожен, толкова и радикален, Льометр печелел симпатиите на хората. За жалост, не съм го познавал, но съм научил много за него.

Той бил едър мъж. Обичал хубавата храна и хубавите питиета. Имал прекрасно чувство за хумор. В добра компания той често се смеел и смехът му бил заразителен. Льометр бил достатъчно съобразителен да предизвика Айнщайн и да представи на Църквата собствените си идеи за Сътворението. Вселената, казвал той, има точен момент на Сътворение. Според него всичко е възникнало от един плътен първичен атом. Той внесъл в строгата наука поетична нотка. Еволюцията на света може да се сравни със заря от фойерверки, която току-що е свършила- няколко червени струйки газ, пепел и дим. Застанали върху охладената сгурия виждаме бавното избледняване на слънцата и се опитваме да възстановим отминалия блясък на произхода на световете"

Това катаклизмено начало и разширяване на Вселената, предложени от Льометр, днес наричаме Големия взрив. Но по онова време малко учени приемали насериозно началото на Вселената. Льометр трябвало да изгради защита за теориите си. Той дори спечелил аудиенция със самия маестро, която била безрезултатна. Айнщайн категорично отрекъл модела като нещо неприятно и казал на Льометр, че не бил много добър физик. Всички приемали Вселената за статична и Айнщайн не правел изключение. Може би все още не бил готов да обмисли идеята, че Вселената се разширявала. Конфликтът достигнал до задънена улица и така щял да си остане, ако не било едно ново чудо на технологията.

250 сантиметровият телескоп бил най-големият в света, когато бил конструиран през 1917. Той привличал наблюдатели тук- хората, които можели да използват телескопите, за да изкопчат в детайли механизмите на космоса. Едуин Хъбъл бил един от тях. Нужен бил наблюдател с неговия необикновен нюх заедно със свещеника и теоретика, за да се разплете загадката на Сътворението. Едуин Хъбъл дошъл в Маунт Уилсън в началото на 20-те години на 19-ти век. За своята дисертация той бил направил предположение, несвойствено за него, една хипотеза. Според него някои от бледите рехави облачета в нощното небе са облаци в небето, а не в земната атмосфера. Тези така наречени мъглявини имали спираловидна форма и според него те може би били извън нашата галактика.

Неговото предположение било концептуален пробив. Някога сме вярвали, че галактиката ни е цялата Вселена. Сред звездите й имало разпръснати светли петънца, които били смятани за газообразни обекти от Млечния Път. Сега Хъбъл насочил вниманието си към тях. Новите разкрития с 250 сантиметровия телескоп показвали, че мъглявините сочели далече отвъд познатите граници на космоса. Самите те всъщност били галактики. Хъбъл се заел да ги улови на снимка. Проследяването на космически облак, докато Земята се върти, изисквало огромно търпение и издържливост. За да му се направи снимка, поддържайки перфектен регистър на хиляди звезди, било грандиозен подвиг.

Някои от експозициите му са от 30 или 40 часа, което означава, че ги е правил една нощ, оставял е плаката вътре, а на следващата нощ е отварял наново плаката и е продължавал експозицията. Хъбъл стоял на площадката през цялата нощ, направлявайки телескопа. Постоянството на Хъбъл било възнаградено с образи със смайваща яснота. Неочаквано той започнал да различава отделни звезди в гънките на спиралата на Андромеда. Педантично измервайки яркостта им, той можел да определи разстоянието, на което се намирала галактиката. Той открил, че най-близката до нас галактика била на повече от милион светлинни години разстояние.

Така почти за една нощ той преобърнал представите за размерите на Вселената. Той ги увеличил около един милиард пъти, защото тези бледи светли петънца вече не били вътре в малката ни галактика Млечен Път, а били отделни галактики с около 100 милиарда звезди. Така той увеличил големината, размера на Вселената до този необятен космос, който познаваме днес. Така едновременно Вселената се разширила, а нашето място в нея станало съвсем скромно. Но Хъбъл не спрял дотук. Изследвайки светлината от далечните галактики, той установил, че те се отдалечават. Наблюдавайки и анализирайки галактиките и светлината, идваща от тях, Хъбъл можел да прецени дали и с каква скорост се приближават или отдалечават от нас.

Коментари (2)

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: