Гинко билоба е традиционна китайска билка. В продължение на векове се е смятало, че е видът е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се срещат диворастящи дървета гинко в поне два малки района в Източен Китай. Все пак тъй като в тази област има човешка дейност отпреди повече от няколко хилядолетия, статутът “диворастящи” на гинко дърветата там е спорен. Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители. Четири дървета Гинко са единствените оцелели живи организми след атомната експлозия над Хирошима, само на 1-2 км от мястото на взрива. В България гинко се среща сравнително рядко като парково или декоративно дърво.

Листата, от които се извлича екстрактът, имат формата на ветрило, прикрепено на дълга и тънка дръжка. Гинкото спомага за подобряване на паметта и концентрацията. Подобрява кръвообръщението, въздейства благоприятно при високо кръвно налягане, намалява нивото на „лошия” холестерол в кръвта. Влияе благоприятно върху здравината и еластичността на стените на кръвоносните съдове и капилярите, върху възстановяването на проходимостта на кръвоносните съдове и при рехабилитация след прекарани коронарни тромбози и исхемични инсулти. В китайската медицина се използва много отдавна.

Листата му съдържат 198 активни съставки, които елиминират свободните радикали, стимулират мозъка, усилват паметта. Има благоприятно въздействие при главоболие, шум в ушите, влошено зрение и слух, затруднен говор, сексуални разстройства. Улеснявайки циркулацията на кръвта, Гинко билоба увеличава притока на кислород до мозъчните клетки и способността ни да запомняме и да разсъждаваме. Има голяма роля в лечението на болестта на Алцхаймер. Изследвания сочат, че хора, страдащи от това заболяване и взимащи лекарството, имат голямо подобрение в познавателните си способности. Освен благотворното влияние на Гинко върху мозъка, използването му намалява честотата и интензитета на депресивните състояния.

Гинко е двудомно растение, т.е. едни от индивидите са женски, а други са мъжки. Мъжките дървета образуват зелени на цвят шишарки, които разпръскват прашец. То е голосеменно растение – семената му не са вътре в зреещ плод, а всяко едно от тях има собствена месеста обвивка, която защитава зародиша от неблагоприятни въздейстния. Приличащите на сливи топчета, с размер 1.5-2 см, които ражда женското дърво, технически не са плодове, а ovules, които след оплождането се преобразуват в семена, които имат обвивка, състояща се от мека, месеста (sarcotesta) и твърда част (sclerotesta), която наподобява черупка на шам-фъстък. Вътре в нея е разположен зародишът (endotesta), обграден с хранителна тъкан.

На външен вид семената наподобяват дребни сребристо-жълто-оранжеви кайсии. От тук идва и името на дървото - “сребърна кайсия”, което на японски се произнасяло като “ginkyo”. Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 м, като отделни екземпляри в Китай достигат и повече от 50 м. В Китай и Япония, след отстраняване на месестата обвивка, семената се използват за храна. Там те са деликатес и се поднасят, обикновено печени, боядисани в червено, на сватбени ритуали. Консумирани сурови, се считат за афродизиак.

В Китай вече над 600 години се селекционират и отглеждат високопродуктивни женски гинко дървета от които се добиват семена, които се използват за ядене. Съчетанието от устойчивост на болести, неподатлива на насекомите дървесина, и способността да образува въздушни корени и леторасти правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години – има данни за 3 000 годишно гинко в Китай, провинция Shandong. Гинко се култивира в далечния изток отпреди повече от 1500 години. Съвременните японци наричат гинко icho или ginnan.

Коментари (3)

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: