Автор: Ненад Костадинов

В смисъла на общото разграничение на екстровертни и интровертни личности, относно поведението им, може с голяма доза сериозност да се говори за такива проявления още от най-ранна детска възраст и още преди формирането на личността на детето, преди и непосредствено след първата година от живота му. Тези проявления биха могли да са следствие както на генетични фактори, така и на социални, в зависимост от конкретните условия в които детето се ражда, възпитава се и се развива. Евидентно е и вече от модерната психология, както и психиатрия взаимствано становището, че детето представлява личност още от най-ранна възраст, противно на по-рано застъпеното мислене, че детето представлява “малък човек”.

Свидетели сме на по-голямото индивидуализиране на децата още от бебешка възраст. Децата са много различни. Имат различни склонности, желания, различно поведение. Би могло да се каже, че тяхното искрено и спонтанно поведение практически потенцира по-горе казаното. Това може би се дължи на по-голямото внимание, което се оказва на децата, в сравнение с предходните периоди, когато стандарта и културата са били на по-ниско ниво. Но и сега вниманието, което се обръща на децата зависи от относителната среда в която живеят, също и от семейството им. От казаното става ясно, че определени деца са с интровертно, а други с екстровертно поведение. Това може да се забележи и в едно и също семейство, когато разликата във възрастта е много малка, а дори и при близнаците.

Някои деца още от най-ранната възраст имат интровертни характеристики, докато други на същата възраст, дори и от същото семейство на еднаква или подобна възраст нямат такива склонности. Както изтъква и Юнг, интроверсията в емоционалното развитие е основна предпоставка за развитие на аутизмът и шизофренията. Преди да продължа с излагането трябва да се каже, че за аутизмът и шизофренията ще говорим като за две съвсем отделни прояви, докато в заключение ще направим едно съпоставяне между тях и ще видим техните сходства и различия. Така можем да стигнем до заключението, че аутизмът може да представлява една специфична форма на шизофрения. Интересно би било да се спрем за малко на причините, които водят до такива и подобни поведения.

Именно в ранната възраст е понякога невъзможно или много трудно да се определи дали едно поведение на детето е “нормално” или не, съгласно с модерните схващания в психологията, които твърдят, че почти всичко е нормално. Това е изразено при децата в по-голяма степен, защото тя нямат скрупули, ограничения, нито пък имат “влакна на езика”. За това дори да се смята, че има наличия на шизофрения и аутизъм още от най-ранна детска възраст е трудно и почти невъзможно да се диагностицира и да се определи дали болестта е налице. Именно присъства склонността към социативно размишляване и поведение, съпоставяне на съня и реалността, на действителността и въображението.

На всички ни е известно, че за детето светът на собственото му или на чуждото въображение има еднакви и по-големи влияния върху неговия емоционален и духовен живот, отколкото действителността. От там да се разграничи дали детето има аутистично или шизофренично поведение или просто има съвсем буйна фантазия, е невъзможно, ако се вземе предвид и склонността на всеки родител да наблюдава собственото си дете като съвсем единствено и особено надарено и развито. Важно за нашата тема е, че можем да твърдим, че интровертното поведение е присъщо в най-ранна детска възраст и че задължение както на психолозите, така и на родителите е тези интровезии да не останат незабелязани и да не се игнорират, защото съвсем основано това са зачатъците на възможно аутистично и шизофренично поведение,

Когато детето се затвори в себе си повече от обичайното, като следствие на това, че не му се обръща адекватно или задоволително внимание или в следствие на това че има лоши семейни взаимоотношения и проблеми, когато то си прави собствена “отбранителна черупка”, от това състояние до развитието на някои форми на аутизъм и шизофрения има само една крачка. Дали тази крачна ще бъде направена, това може би най-малко зависи от самото дете! Затова не трябва да се осляняме на по-модното схващане, че “всичко е нормално”, но трябва дори е наше задължение да се обърне внимание на всяко дивиантно поведение на децата. Разбира се и когато е премного екстровертно ориентирано, също може да доведе до някакви психологически дивиации, но може да се твърди, че тези девиации може би могат да доведат до някоя форма на шизофрения, но не и на аутизъм.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: