Самата семантика на понятието аутизъм, която произлиза от гръцкото аутос (сам, лично), насочва към това какво означава това понятие и проявленията на аутизъм. Класическото определение на аутизмът е, че той означава ориентиране към един съвсем свой, автономен, вътрешен свят, който съвсем малко има контакт с външния свят. Всъщност, болният е затворен в собствена “черупка”, нещо като “стъклено звено”, в което съществува съвсем субективно прецизиране на действителността, много по-различно от това, което е присъщо или общо считано като “нормално”. За това, такива субекти са неспособни за самостоятелно живеене в действителната среда. За тях важните и значителни неща са неважни и незначителни и обратно. За това много често се стига до конфликти с другите хора, било да са те близки или далечни.

Всъщност, скоро всяка постъпка на близките към аутистичната личност, за нея може да бъде много фрустрирана и болна, което довежда до задълбочаване на аутистичното поведение. Всички ние се чувстваме често неразбрани и често се затваряме в себе си, но аутистичният пренебрегва и околните и действителността, и света, така че това поведение е опасно спрямо само него. Именно, много рядко, почти никога аутизмът не проявява агресивност и не е опасен за околните. Всекидневният действителен живот и съвсем обикновените неща за един аутист често представляват съвсем голяма опасност за неговото здраве и живот. Например един аутист в “зряла” възраст е съвсем неспособен да премине улицата. За него не съществуват нито другите, нито правила, нито движения и т.н.

За него съществува само това, което той разбира като свой собствен свят. Ако има някакво отклонение от това, тогава за него е много шокиращо и довежда до множество увреждания на неговата психика, което от своя страна задълбочава аутизма. Важно е, че не съществува някаква определено поведение на аутистите, което би могло да ги класифицира. Общото е субективизацията на действителността и “затварянето в собствена черупка”, отсъствието на контакти с външния свят и другите хора, докато всеки един аутист си има съвсем свой вътрешен свят, който за него е единна действителност. Всеки един аутист има свои навици и желания. Всеки си има свой свят, определен от спецификата на неговата личност, които могат да са твърде различни в различните случаи.

Също така тук е важно да се спомене и една друга обща характеристика на тези субекти. Именно това е тяхната “надприродна’ често и фантастична способност, талант, надареност към определени неща, често творчески ориентирани или свързани с интелигентните опсервации. Някои от тях могат да правят проекти като най-талантливите архитекти, както и произведения на изкуството, някои могат да правят и математически анализи като най-големите математици. Разликата е в това, че те не знаят какво са направили и какво значение има това, което са направили. Обаче такива способности трудно биха могли да се означат като съществени за аутизма, защото са присъщи и при много други подобни психически отклонения и разстройства. Това, което би могло да се определи като едно общо определение на почти всички аутисти е, че аутизмът се проявява в най-ранната детска възраст.

Известно е в психологическата наука, проучването на Канер, което съществува от 1943г., където той описва един ранен детски аутизъм, който се е проявил в първата година от живота. От тогава в психологията съществуват подобни проучвания и анализи. От тях ни е известно, че някои аномалии, които се проявяват при малките деца, като например глухонямост и проблеми в говора и по-късно в писането и четенето (дилексия), както и някакви други проблеми в отношение на контакти с околната среда или увреждания на психическа основа са всъщност директно условени от съществуване на аутизъм в различна фаза. Характерно за аутизма е това, че самата класификация на определен “случай” като такъв означава, че уврежданията са съвсем сериозни и не могат да се пренебрегват. Именно трудно е да се определи “по-лек” или “по-тежък” случай на аутизъм.

Самото определение в тази категория означава, че състоянието е съвсем сериозно и че болният се нуждае от специален надзор и помощ. Генеологията на аутизма показва, че той няма никакви закономерности в смисъл на наследственост, това значи не е наследствена болест. Обаче от друга страна, децата аутисти почти винаги имат интелигентни и надарени родители, които имат склонности по-малко или повече към формиране на някакъв собствен свят. При аутистите съществува почти напълно неспособност за адаптация към външната среда.

До колко с тях се постъпва внимателно и строго внимателно и индивидуално, възможен е някакъв контакт, обаче много често се получава след една упоритост и възпоставяне на съвсем добри резултати в тая посока, всичко да рухне в една още по-голяма регресия, като следствие на някоя обикновена и незначителна постъпка на терапевтът или на този който контактува с аутистът, а която постъпка за него означава огромна опасност в неговия собствен индивидуален свят. Важно е, че аутистите на са опасни за другите хора или за средата, те въобще не са агресивни, не могат да се грижат за себе си и живната регресия е само психическа. Именно няма индикации или още не са открити, че съществуват някакви хормонални, функционални, генетични или други причини за поява на аутизъм.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: