Би могло може би без да преувеличаваме да кажем, че шизофренията като поява и като болест е доминираща в психологията и психиатрията през XX в. Това е модерна болест, която е много експлоатирана както в литературата, така и във филмовото изкуство. От както е обявено проучването на Блойер през 1911г. практически е изтрито понятието “dementia praekos” от медицината и това е заменени с понятието “shizofrenia”. Нямаме претенции, нито амбиции или компетенции да изнесем тук всички или най-съществените характеристики на шизофренията, защото то е твърде широко понятие и твърде значимо за съвременната психология и психиатрия. Ще се опитам да изнеса някои от основните характеристики, които могат да имат от една страна значение за развитието на личността, а от друга страна, които биха могли да имат някакви близости с аутизъм. 

Общо е прието това, че в адолесценциата, личността която психофизически се развива е много уязвима на шизофренични прояви. Обаче корените на такова поведение или пък опасността от проява на шизофрения несъмнено лежат в най-ранното детство, когато доминира имагинерният субективен свят на всеки индивид. Всички ние трудно схващаме действителността за себе си, за своето място и роля в семейството или в по-тясната или по-широка обществена среда.

От тук би могло да се каже, че всички ние имаме по-малки или по-големи склонности към шизофрения. Защото, всички ние бихме искали да сме различни, да можем да правим всичко това, което ни се забранява, което заради собствената съвест и морал не можем или не трябва да правим. Един идеален изход от това представлява раздвояването на личността, Когато станем онова, което не смеем да бъдем, често съвсем противоположни от действителната личност. А каква е всъщност нашата същност? Онова, което сме или онова, което желаем да сме, а което не можем или не смеем да станем? Заради това се проявява шизофренията като изход от тази ситуация.

Когато детето е в краен случай малтретирано или не му се обръща внимание, когато се пренебрегва, тогава са съвсем налични предусловията за проява на шизофрения. Общо приетото определение на шизофренията е, че тя представлява раздвояване на личността. В това понятие са присъщи твърде различни и разнообразни прояви. Обаче, за всички прояви е характерно, че шизофреничната личност е по правило интелектуално и емоционално продуховна и богата. Характерно за тази болест е това, че субектът е твърде често опасен и за себе си и за другите, защото шизофреничната личност има склонности към деструктивни, агресивни, криминални и други подобни действия. Тя често пъти няма никакви интелектуални нито морални скрупули.

Често пъти се проявява това раздвояване като две съвсем противоположни личности, но известни са случаите и на “разслоено раздвояване”, относно проектиране на много личности. Известни са случаи на проява на около 100 личности в някои клинично изпитани субекти. И всички те си имат своя собствена идентичност, история, морал и свойствени склонности и поведение. За това личността вътрешно се измъчва и може да стигне до различни функционални и други увреждания. В по - ново време, в литературата под именителят на шизофренията са сложени твърде различни психически отклонения и странни поведения, които биха могли да се обяснят по-различно. Това е обширна тема. Заради опасността от отдалечаване или може би разводняване на нашата тема, ще се ограничим до това да направим едно съпоставяне на аутизмът и шизофренията за да се опитаме да открием някои подробности, които са значими и за двете прояви.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: