„Три четвърти от всички неудачи и недоразумения по света ще изчезнат, ако се поставим на мястото на нашия противник и разберем неговата гледна точка. Ние или веднага ще намерим съгласие с него, или ще мислим със снизходителност за него.“
Общо е схващането, че аутизма представлява един от основните предусловия или причинител за проява на шизофрения. Това, което тук е от основно значение е, че може да е една фаза към проявлението на шизофренията. Именно, когато личността се затваря в себе си и създава един свой субективен вътрешен свят, възможно е и да се намери изход от това към раздвояване на личността или към задълбочаване, относно утвърждаване на тази субективизация. Доколкото остане на това субективизиране, тогава се манифестира класически аутизъм. Напротив, доколкото търси и намира изход от тези вътрешни конфликти, тогава личността се ориентира към шизифренични прояви в различна степен и значение. Би могло да се каже, че аутизмът представлява един от основните действителни причинители за проява на шизофренията, може би и една начална, предходна фаза към същата, обаче от друга страна, можем да изнесем едно твърдение, че аутизмът и шизофренията нямат едни и същи причинители.
Възможно е и проявление на аутизъм и съвсем автономно, по отношение на шизофренията. Относно, манифестация на аутизъм който няма никакви предиспозиции, нито тенденции да “прогресира” в шизофрения. Казвам прогресира, защото смятам, че шизофренията е значително по сложна и по-опасна отколкото аутизма.
Аутистичните личности са безопасни като бебета, докато шизофреничните личности са обикновено опасни за околните хора и среда. Би могло да се каже, че основните характеристики, които има един аутист са налични и в диагностицирането на шизофренията, с тази съществена разлика, че шизофреничната личност се раздвоява и от интровертната “черупка” се манифестира като съвсем различна личност от предходната.
За това би могло да се каже, че аутизмът представлява своеобразна шизофрения, но задълбочена шизофрения, когато личността “бяга от действителността” по този начин, че се затваря в себе си и напълно игнорира действителността. Когато личността не може да се справи с действителността, с проблемите, когато не намира сили да се бори и да ги разреши, когато не може да се адаптира. Тогава тя намира изход в аутизма или в шизофренията. Известно е, че шизофренични личности могат да бъдат както интровертни, така екстровертни. Обаче за нашата тема бяха интересни интровертно ориентираните субекти, защото екстровертните по правило нямат перспектива за проява на аутизъм.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Бъди първия оставил коментар