Трудно е да се даде просто определение на „агресивността”, тъй като в ежедневния език терминът се използва в най-различни значения. Очевидно „бостънският удушвач”, чието хоби беше да удушва жени в жилищата им, извършваше актове на агресивност. Но футболистът, който се втурва да отнеме топката от противника си, също се смята за агресивен. Агресивен наричаме и тенисиста, който често атакува мрежата. Същото може да се каже и за преуспяващ застрахователен агент, който е „истински пробивен мъж”. За агресивно се смята и детето, което ревниво брани имуществото си от посегателството на другите, както и детето, което бие братчето си. На по-дълбоко равнище нацупената физиономия на пренебрегнатата съпруга, която седи в ъгъла по време на някое събиране, също може да се приеме за акт на „пасивна агресия”. Също така дете, което нощем се подмокря, изоставен от приятелката си младеж, който заплашва, че ще се самоубие, или ученик, който упорито се старае да реши трудна математическа задача, биха могли да бъдат определени като нагледни примери на склонността на човека към агресивност.
А какво да кажем за принудата, която упражнява държавата, за да поддържа реда и законността, и за не така преките форми на агресия, чрез които членовете на дадена раса или религия унижават и подценяват хората от други раси или религии? Ако всички тези форми на поведение бъдат включени в общия термин „агресивност”, положението наистина се усложнява. За да задълбочим разбирането си за агресивността, трябва да изгазим това блато и отделим „конструктивните” страни на общоприетото определение от неговите разрушителни аспекти. С други думи поведението, което причинява зло на другите, може да се разграничи от поведението, което не им причинява зло. Резултатът е от голямо значение. Така според това разграничение пробивният застрахователен агент или ученикът, който упорито работи над математическата задача, не могат да бъдат сметнати за агресивни, но поведението на бостънския удушвач, детето, което бие брат си, младежът, който заплашва, че ще се самоубие, и дори пренебрегнатата съпруга, която се цупи в ъгъла, ще бъдат сметнати за агресивни.
Това разграничение обаче не е напълно задоволително, защото, като се съсредоточава само върху резултата, то пренебрегва намеренията на извършителя на действието, а те са основният аспект при определянето на агресивността. Аз бих нарекъл акт на агресия поведение, целящо да причини зло или болка. Според това определение футболистът не извършва агресивно действие, защото целта му е по най-ефикасен начин да не позволи на противника да отбележи гол — но поведението му ще се смята за агресивно, ако целта му е да причини болка или нарани противника си, независимо от това, дали успее да го направи, или не. За илюстрация да допуснем, че в гнева си тригодишно дете удря своя баща. Ударът може да е съвсем слаб - и дори да разсмее бащата. Въпреки това ударът е акт на агресивност.
По същия начин детето може съвсем невинно да удари баща си в окото с острото си лакътче и да му причини силна болка и посиняване на окото. Това действие няма да се определи като агресивно, защото болезнените му последици са непреднамерени. Може би ще е полезно да направим още едно разграничение в категорията на преднамерената агресивност, а именно между агресивност, която сама по себе си е цел, и агресивност, която е средство за постигането на някаква цел. Така футболистът би могъл умишлено да нарани защитник от противниковия отбор и като го извади от игра, да повиши шансовете за победа на своя отбор. Това би било инструментална агресивност.
От друга страна, той би могъл да извърши същото действие в последните минути от последния мач за сезона, за да се „разплати” със защитника за някоя реална или въображаема обида или унижение; в този случай актът на агресивност е сам по себе си цел. По подобен начин пускането на бомба над завод за сачмени лагери в Мюнхен през време на Втората световна война може да се сметне за акт на инструментална агресивност, докато избиването на беззащитни жени и деца може да се разглежда като акт на агресивност, който сам по себе си е цел. Наемният убиец, който работи за мафията и застрелва определена жертва, вероятно проявява инструментално поведение; но поведението на т. нар. вампири на убийството не е инструментално, а е цел само по себе си.
Коментари (1)
1. агрсия или морал Написано от nebe, on 18-09-2008 13:15 Защо агресията задаължително да е нещо лошо. По важни са намеренията и морала на индивида, които я упражнява. агресията е необходимата енергия и решителност за постигането на всяка цел. По- важено е да се фокусираме въху морала а не да заклеймяваме агресията.
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Коментари (1)