Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7°С. Зелените покриви имат и много други предимства.
През лятото на последната година в гимназията беше станало свръх популярно плажуването по покривите на жилищните блокове. Най-хитов беше покривът на блока на Катя, главно защото беше най-висок в квартала и нямаше досадни погледи, следящи процеса на хващане на равномерен тен. Носехме си шезлонги, хавлии, разхладителни напитки, големи шапки или копринени кърпи за главата. Нищо обаче не можеше да ни спаси от неописуемата жега. Само след десет минутен престой черният покрив започваше да ми се струва като котлон, на който бавничко се пържа. А какво ли щеше да бъде ако покривът беше зелен?
Според изследване на НАСА, в типичен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25°С, температурата на асфалта под открито небе е 50°С, на повърхността на обикновен покрив на жилищна сграда – 52°С, под шарена дървесна сянка – 28°С, а под плътна дървесна сянка – само 21°С. Това показва, че микроклиматът може в голяма степен да се промени при присъствието на зелени пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с минимум 4°С по-горещо отколкото в заобикалящите ги местности. Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни в света.
Зелените покриви са живи пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две – екстензивни и интензивни покриви. При екстензивните е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като седуми и различни други сукуленти.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник сред природата дори и да сме на двайстия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващи грижи - това все пак си е градина.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но също така могат и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическата красота, а са многобройни, както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда. Те осигуряват надеждна изолация и през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото – по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане. Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. А когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, а това прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място, живите покриви и стени имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света – Висящите градини на Семирамида. Днес 10% от покривите в Германия са покрити със зеленина. Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7°С.
У нас като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост. Допреди петнадесетина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено „руско чудо“ - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. А освен грозде собствено производство, руското чудо бе носител и на прохлада през лятото.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Бъди първия оставил коментар