Автор: Кralicata

До тогава тя живееше тихо и спокойно без емоции. Когато го видя за първи път усети нещо странно,нечувствано до тогава. Нима той беше нейната мечта? Да така беше. Погледнато от страни той беше като всички други но не и за нея. Събитията след първата среща се развиха с шеметна бързина. Имаше страст,страх и защо ли в нейното сърце нещо крещеше - внимавай! Тя не го чуваше или неискаше да го чуе. Дните минаваха светкавично. В един студен ден преди Свети Валентин той и каза: Край до тук. Момичето загуби контрол,нечуваше нищо,невиждаше никой. Небето се сгромуляса върху нея.Опита се да приеме неговото решение но сърцето не го приемаше. Започна да върши глупости. Знаеше,че не трябва но защо ли го правеше? Защо ли можеше да мисли само за него?

Бъди първия оставил коментар

Силвия беше жена на 40 години. Живееше с красивата си дъщеря  Меги в малък апартамент в един краен Софийски квартал. Дните и минаваха еднообразно. Веднъж Силви излезе със своя приятелка на кафе. В кафенето на съседната маса седеше сам  доста симпатичен господин. Когато седнаха Силвия се загледа в него. Той забеляза този  жест и кимна. Когато  реши да си тръгва, господинът се приближи до масата на двете жени и се представи.

 -Приятно ми е Георги.

Поприказваха няколко минути. Силвия неможеше да свали очи от него. Неразбра как стана но си размениха телефони. После той си тръгна.

Бъди първия оставил коментар

Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. "Това аз й го купих, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза: “Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод". Аз винаги си спомням тези думи. Те промениха моя живот.

Бъди първия оставил коментар

Съобщението, което всеки възрастен трябва да прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ти правиш, а не това, което казваш.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре да си мил с животните. 

Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота. 

Бъди първия оставил коментар