Автор: Тина
Будизмът е първата възникнала световна религия. Другите световни религии възникват значително по-късно: християнството приблизително петстотин години след будизма, а ислямът след повече от хиляда години. За цитадела на будизма се приема Тибет, където будизмът пренася индийската култура и на когото той дава писменност, литературен език и основи на цивилизацията.Будизмът възниква в Индия в средата на първото хилядолетие пр.н.е, когато архаичната и морална религиозност на сакрализирания космос се заменя с религиите на спасението и освобождаването на човешкото същество.Буда не е собствено име, а степен на духовно усъвършенстване. Буда означава пробуден, достигнал просветление. (Така както Христос означава богопомазан.)Буда е роден в VI или V в. пр. Хр., по време на майското пълнолуние (през майско пълнолуние той достига просветление и пак през майско пълнолуние умира, затова будисткият фестивал е през м. май). Той е син на царя на шакиите. (Другото име на Гаутама Буда Шакиямуни означава мъдрецът от рода на шакиите.) На петия ден след раждането му за кръщавката в двореца на цар Судходана били поканени 108 брамини, от които осем разгадаващи знаците по тялото, които да предскажат неговото бъдеще. От осемте седем предсказали, че ако остане в къщи, ще стане велик владетел, а ако напусне дома си - ще стане буда. Само един, най-младият, предсказал, че това със сигурност е буда. Този брамин по-късно станал един от първите пет негови ученици.Още като дете веднъж го забелязали седнал като йоги, в поза лотос, и да медитира.На 29 год., в деня на раждането на сина си, след няколко съдбовни според легендите срещи със старостта, болестта и смъртта, принц Гаутама Сидхарта (Сидхарта означава онзи, който е достигнал целта си), напуснал своя дом и тръгнал да дири същината на живота. Шест години той се отдал на сурова аскеза. Една сутрин, седнал под една индийска смокиня, Гаутама приел като милостиня паничка ориз с мляко, и това било последното ядене преди просветлението му. Вечерта седнал под едно смокиново дърво (Ficus religiosa) и решил да не стане, додето не достигне просветление. В този момент започнали битките му с Мара, демон на злото и прелъстител. Оръжието му в тази битка били десетте парамита (велики добродетели), усъвършенствани от него в безбройните му предишни прераждания като бодисатва (бъдещ буда): милосърдие, нравственост, отречение, мъдрост, упоритост, търпение, истина, решителност, любов, безстрастие. След като го победил, той останал под дървото в дълбока медитация. Тогава достигнал знание за предишните си съществувания, а след това знание за смъртта и прераждането на съществата, знание за страданията и накрая осъзнал Четирите благородни истини.След месец Буда получил знак, че трябва да обясни на света истината, която осъзнал. Неговите първи учители били вече умрели и той отишъл при петима аскети. На тях той изнесъл първата си проповед, известна като "Задвижване колелото на истината", в която заявил, че онзи, който е напуснал дома си в търсене на истината, трябва да избягва крайностите на удоволствията и самоотричането. Татхагата (онзи, който е достигнал, т.е. Буда), е открил средния път, който води до знание, спокойствие, пробуждане, нирвана. Това е Благородният осемкратен път. Буда приел аскетите за монаси (бхикху) и с тях основал първата будистка община - сангха. След няколко дни той им изнесъл втората проповед - Анатталакхана сутта, доктрината за не-душата, и петте бхикку станали архати (съвършени).Скоро след това Буда просветил и първите си ученици-миряни - първите, потърсили убежище в т.н. "Троен бисер" - т.е. Буда, учението (дхама) и сангхата.По молба на баща си той отишъл в Капилавасту и го посветил в учението, както и леля си, съпругата си, много от рода на шакиите и сина си.След известно колебание, поради силно настояване на леля си и съпругата си, Буда основал и ордена на монахините.Ревниви спрямо успеха на Буда, от други секти много пъти се опитали да го убият; един от най-настоятелните в това отношение бил Девадата - братовчед на Буда. Според легендите Буда бил изключително красив мъж и великолепен учител. Той можел да върши чудеса, но не насърчавал това. Когато веднъж един цар го повикал да направи чудеса, Буда отвърнал: "Аз не казвам на моите ученици: идете и вършете чудеса, за да смущавате брамините. Аз им казвам: живейте така, о святи, че вашите добри дела да бъдат скрити, а хората да виждат само слабостите ви". Централният и по същество единствен проблем на будисткото учение е живото същество (човекът) и неговото освобождение. Всъщност всички най-абстрактни на пръв поглед проблеми, обсъждани столетия наред от будистките философи, само изглеждат такива. Будизмът е прагматично учение, а чистото знанието заради самото познание го интересува твърде малко. Будисткият мислител не е древногръцки философ, който през свободното си време се отдава на търсене на истината заради самата истина. Той е монах, който се стреми сам към освобождение, но който иска да отведе до него и другите хора. Именно освобождението е движещият мотив на будисткото философстване. Какво представлява човекът, как е устроено неговото съзнание, какви са механизмите на функционирането му и как трябва то да се преобразува, за да може от страдащо сансарно същество човек да се превърне в свободно, от профан – в светец, от омрачена психика в просветлен ум. Оттук и интересът на будизма към психологията и проблемите на съзнанието. Будизмът се отнася доста хладно към проблематиката, която не води до освобождението или е безразлична към тази цел. Буда пази „благородно мълчание“ в отговор на различен род абстрактни метафизични въпроси, които отгоре на всичко нямат адекватен езиков изказ (будистката традиция изброява четиринадесет такива въпроса). Будизмът наистина твърди, че Буда е всезнаещ (сарваджнята), че той знае и всички метафизични истини. Но това всезнание се придобива в акта на пробуждане, за постигането на което човек трябва усърдно да практикува Благородния Осемчленен Път, а не да изпада в пустословия или да се впуска в безполезни (а и безцелни) интелектуални игрички.

Кои са четирите благородни истини?
Автор: Тина
1 .Истината за страданието. В какво се изразява тя и какво представлява страданието
(духкха)?
"Всичко е страдание. Раждането е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание.
Съединяването с неприятното е страдание, раздялата с приятното е страдание. Да срещнеш
човек, който те мрази, е страдание, да се разделиш с любимия е страдание". Будистите не
отричат, че в живота има и приятни моменти, свързани с удоволствието, но самото удоволствие
(сукха) не е противоположност на страданието, а е включено в страданието, представлявайки
негов аспект. Става въпрос за това, че нито едно от възможните „мирски“ състояния не е
напълно задоволително за нас. Ние изпитваме непрестанна неудовлетвореност. Стремим се към
нещо, като посвещаваме целия си живот. И ето че сме постигнали целта си. Обзема ни горчиво
разочарование: плодът се оказва не толкова сладък, колкото ни се е струвало, а животът ни
губи смисъла си, защото целта е постигната и няма повече към какво да се стремим. И накрая,
всички ни очаква смъртта, която прави всичките ни удоволствия и наслади крайни и преходни.
2.Истина за причината за страданието (duhkha )
Причина е желанието (санскрит: tW_F
, пали: taFh
). Вярваме, че някое действие, постижение,
човек или предмет ще доведът до трайно задоволяване на Аз-а, при положение, че самият Аз не е нищо повече от илюзия на ума. Поради това и самото желание от своя страна е причинено от
невежеството (avidy
). Желанията са източник на страданията. Живот, изпълнен със страсти и
желания, винаги носи страдание, защото това, което желаем, е променливо, непостоянно и
подлежи на гибел. Невежеството е причина за желанията. Ние сме невежи по отношение на
истинската си природа и на природата на вселената, в която живеем.
3.Истина за премахване на страданието.
Всяко човешко същество има възможноста да премахне страданието, достигайки до състояние на
осъзнаване отвъд него. Това е и крайната цел на будиското обучение, обикновено позната и
като "нирвана" .Един от най-разпространените начини, които се използват в текстовете за поясняване на идеята за нирвана, е следният: както лампата престава да гори, когато свърши маслото, което подхранва огъня, както повърхността на морето се изглажда, когато затихва вятърът, точно
така се прекратяват и всички страдания, когато угаснат всички афекти (клеши) и влечения,
които подхранват страданието. С други думи, угасват именно страстите, привързаностите,
зависимостите, а не битието. С изчезването на причината за страданието изчезва и самото
страдание.
4.Истина за пътя за премахване на страданието.
Пътя на Буда, познат като Благородния Осмократен Път, тъй като съдържа три етапа и осем
степени:
I. Етап на мъдростта
1. Правилен възглед. На този етап човек трябва да усвои и да приеме Четирите Благородни
Истини, вътрешно да ги преживее и да ги превърне в база за мотивиране на своите постъпки и
поведение.
2. Правилна решимост. Сега човек трябва да се реши веднъж-завинаги да поеме пътя, който
води към освобождаването, като се ръководи от принципите на будисткото учениe.
II. Етап на нравствеността
3. Правилна реч.
Будистът трябва по всякакъв начин да избягва лъжата, клеветата, лъжесвидетелстването,
псувните и разпространяването на слухове и сплетни, които подхранват вражда.
4. Правилно поведение.
Миряните-будисти приемат минимално количество обети, които способстват за натрупването на
добра карма. Те са следните:
1. Ненасилие, непричиняване на вреда на живи същества: „без тояга и меч върви той през
живота, изпълнен с любов и състрадание към всички живи същества“;
2. Отказ от лоши приказки (лъжа, клевета и др., вж. по-горе);
3. Неприсвояване на това, което принадлежи на друг; отказ от кражби;
4. Правилен сексуален живот (в това число и „не прелюбодействай“);
5. Отказ от употребата на алкохолни напитки, които размътват съзнанието и правят
поведението трудно податливо на контрол. При монасите и монахините обетите са много повече
(неколкостотин). Те подробно са описани в раздела „Виная“ на будистката Трипитака; особено
важен е текстът под название Пратимокша (Патимокха). Обетите на монасите целят не
подобряване на кармата, а нейното пълно изчерпване, а следователно и достигане на нирвана.

5. Правилен начин на живот.
Будистът (както монахът, така и мирянинът) трябва да се въздържа от всички дейности,
несъвместими с правилното поведение, например от търговия с живи същества, хора, животни и
оръжие (същвременно будизмът не забранява на миряните да служат в армията, защото армията
се разглежда като средство за защита на живите същества в случай на агресия, докато
търговията с оръжие провокира конфликти и създава предпоставки за тях), проституиране и
всякакви професии, свързани с измама (гадания, предсказания на съдбата, съставяне на
хороскопи и други подобни).
III. Етап на съсредоточаване
6. Правилна решимост.
Даденият етап и всички негови степени са предназначени основно за монаси и се изразяват в
постоянни занимания с будистка йога. Санскритската дума „йога“ е образувана от корена „юдж“
– свързвам в едно, впрягам, запрягам. Затова думата „йога“ е родствена с думата „иго“ и с
английската „yoke“. Думата „йога“ следователно означава концентрация, съсредоточаване,
свързване в един възел на всички сили за достигане на целта. С тази дума в Индия от дълбока
древност са наричали различни доста сложни системи за психофизичен тренинг
(„психопрактика“, „психотехника“), насочен към промяна на съзнанието и преход от профанно,
мирско, сансарно състояние в сакралното състояние на „безсмъртие и свобода“. Йога в тесния
смисъл на думата е една от ортодоксалните брахмански религиозно-философски системи
(даршана), създадена от риши (мъдреца) Патанджали през IV – V в. В широкия смисъл на думата
йога е всяка форма на психопрактика, насочена към постигане на освобождение от сансара
(нирвана, мокша, мукти, кайваля); в този смисъл можем да говорим за будистка йога,
джайнистка йога, тантра-йога и т.н. С йога като правило се занимавали отшелници-аскети и
членове на различни религиозни монашески общности. За „правилна решимост“ тук се говори в
смисъл на развиване на нагласа за задълбочено и съответстващо на традицията практикуване на
йогическо съзерцание с цел преминаване в нирвана.
7. Правилно припомняне.
Цялостен и всеобхватен контрол над всички психоментални и психофизични процеси с развитие
на непрекъсната осъзнатост. Главните методи тук са шаматха (успокояване на съзнанието,
прекратяване на вълнението на психиката, избавяне от афектите и психоменталната
нестабилност) и випашяна (аналитично съзерцание, предполагащо култивиране на добрите от
гледна точка на будизма и отстраняване на неблагоприятните състояния на съзнанието).
8. Правилна медитация.
Постигане на самадхи, пределна форма на съзерцание, при която изчезват различията между
съзерцаващия субект, съзерцавания обект и процеса на съзерцание. Будистката традиция описва
многобройни видове самадхи, някои от които водят до нирвана. Правилното практикуване на
самадхи в крайна сметка води монаха до освобождение и той става архат (достоен; тибетската етимология на тази дума, тълкувана като „победител на враговете“, т.е. на афектите – клеши,не е филологически коректна).

"Колко вида будизъм съществуват и по какво си приличат и различават?"
- Теравада или Хинаяна ("малката колесница")
- Махаяна ("Голямата колесница")
- Ваджраяна ("Диамантения Път")

Махаяна се състои от няколко основни школи: мадхямика ( Доктрината на Средния път),
йогачара (Виджнянавада), аватансака, саддхармапундарика(тиен-тай, тендай) , различните
школи на Чистата земя (Ничирен) и школата дхияна (чан, дзен).Дзен според легендата е бил
основан в Китай ок. 520 г. сл. Хр. от Бодидхарма.При него пътят за достигане на
непосредствено осъзнаване на върховната реалност е медитацията.Бодидхарма станал първия
патриарх на чан в Китай.В IХ в. се появили два клона, известни в Япония като сото и коан.
Сото-дзен поставя ударението върху дза-дзен ("само седене") - тиха медитация (с концентрация върху дишането) под ръководството на учител и пречистване на ума от всякакви идеи и представи. Школата Ринзай практикува коана - парадоксален въпрос или афоризъм, чиято цел е ученикът да търси истината не по логичен, а по интуитивен, медитативен път.

Много изчерпателна и полезна информация! Благодаря на Тина и Камино.

В Токио живеели двама известни учители. Единият, Уншо, изпълнявал
стриктно наставленията на Буда, не вкусвал концентрати, нито хапвал
нещо след единадесет сутрин. Другият учител, Танзан, професор по
философия в имперския университет, не спазвал никакви указания.
Когато бил гладен, похапвал, когато му се спяло, спял по цял ден.
Един ден Уншо заварил Танзан да пие вино, нещо недопустимо за
последователите на Буда.
- Здравей, братко - поздравил го Танзан - искаш ли да пийнеш с мен?
- Аз никога не пия! - отсякъл Уншо
- Който не пие, не е никакъв човек.
- Нима не съм човек само защото не пия концентрати? И ако не съм
човек, какво съм тогава?
- Буда - отвърнал Танзан.

С Тина преди време бяхме коментирали какви са приликите и разликите мужду даоизма и будизма.

Аз намерих една прилика. Ето какво казва гения Алън Уотс:

"Можеш да се въртиш, колкото си щеш, по колелото на живота, досущ като катеричка в клетка, стига това да те забавлява. Но ако в един момент решиш, че вече не ти е забавно да бъдеш угнетен, не си длъжен да продължаваш." Някой може и да не е съгласен с мене. Ще каже: „Ние трябва да сплотим силите си в битката срещу злото, за да оправим този свят и така да го подредим, че в него да има само хубави неща, без нищо лошо." Моля, опитайте. От опит глава не боли. А ако откриете, че тези опити са безплодни, можете да се пуснете. Не е нужно да се вкопчвате в тях. Отпуснете се и ще се озовете в състоянието на нирвана. Ще станете буда. Разбира се, това автоматически ви прави един доста голям особняк, но пък можете да бъдете по-дискретни и да прикривате будството си, за да не се стряскат хората.

А ето и какво причинил Лао Дзъ на Конфуции. Доста го е изплашил този особняк, ама хич не е прикрил природата си на буда

"...Чувствал, че има нещо, но не можел да го разбере. Нещо мистериозно, неуловимо; този мъж не бил обикновен, макар че изглеждал съвсем обикновено. Имало нещо скрито; той носел съкровище. Конфуций попитал:
- Какво ще кажеш за нравствеността? Какво ще кажеш за формирането на добрия характер? - понеже той бил моралист и считал, че ако се култивира добър характер, това е най-висшето постижение. Лаодзъ се засмял гръмко и казал:
- Само ако си безнравствен, възниква проблемът за нравствеността. И ако не притежаваш никакъв характер, само тогава мислиш за характера. Човекът с характер е забравил напълно факта, че съществува нещо подобно на характер. Човекът с морал не знае какво означава думата "морал". Затова не ставай глупак! И не се опитвай да култивираш. Просто бъди естествен. А той притежавал такава огромна енергия, че Конфуций започнал да трепери. Не можел да го издържи. Избягал. Уплашил се - така, както човек се плаши, когато е на ръба на пропаст. Когато се върнал при своите ученици, които го чакали отвън под едно дърво, те не могли да повярват на очите си.
Техният учител посещавал императори, най-великите императори, и никога не го били виждали неспокоен и нервен. А сега треперел, целият бил облян в студена пот. Не могли да повярват на очите си - какво се е случило? Какво направил този човек Лаодзъ на техния учител? Попитали го, а той казал:
- Почакайте малко. Нека се съвзема. Този човек е опасен. На своите ученици той казал следното за Лаодзъ: - Слушал съм за големи животни, като слоновете, и знам как ходят. Слушал съм за скритите в морските дълбини огромни животни, и знам как плуват. Слушал съм за огромните птици, които прелитат хиляди километри, и знам как летят. Но този човек е дракон. Никой не знае как върви. Никой не знае как живее. Никой не знае как лети. Никога не се приближавайте до него - той е като пропаст. Той е като смъртта.”
„Лао Дзъ е просто обикновен. Абсолютно обикновен - обикновен между мислите - всички мисли са умът, опитващ се да бъде необикновен.. Обикновеността на Лао Дзъ е по-голяма, тя е завършена - тя е това желание, което е така напълно прието и разтворено, че е в състояние на трансформация. Тя е крайната обикновеност на това просто да бъдеш. Просто част от обикновената, от прекрасната природа. За да я избегнем, ние вечно търчим в кръг. Аз вечно търчах в кръг. Това е всичко, което мога да правя, всичко, което умът може да прави. Това беше шок, тази дума "обикновен." Шок поради самата си простота. Зад шока се отваря нещо - някаква смърт, някакво успокоение, някакво крехко всеприсъстващо осъзнаване - в посока, точно обратна на борбата."

Браво на този,който е превел текста от googl,но също така трябваше и да забележиш и ясно да откроиш,че Будизма НЕ е религия,а учение,начин на живот,но, все пак цял живот се учим
Автор: Тина
Будизмът е първата възникнала световна религия. Другите световни религии възникват значително по-късно: християнството приблизително петстотин години след будизма, а ислямът след повече от хиляда години. За цитадела на будизма се приема Тибет, където будизмът пренася индийската култура и на когото той дава писменност, литературен език и основи на цивилизацията.Будизмът възниква в Индия в средата на първото хилядолетие пр.н.е, когато архаичната и морална религиозност на сакрализирания космос се заменя с религиите на спасението и освобождаването на човешкото същество.Буда не е собствено име, а степен на духовно усъвършенстване. Буда означава пробуден, достигнал просветление.

Интересно, ще бъде идеално, ако използвайки факти Тина или Маммалиа докажат едно от двете твърдения. Е ли е или не е Будизма религия/учение.
Аз не се наемам да се произнасям, защото не съм добре запозната с Будизма. Заинтересувах се съвсем наскоро, когато открих някои прилики между него и даоизма (нещо, за което съм по-осводомена). Вероятно има и разлики, но още не съм ги открила.
Може би трябва дискусията да продължи с даване на определение на понятията "религия" и "учение" и изхождайки от това да продължите размишленията си.

На мен лично ми е много интересно и ще следя темата с интерес. Надявам се Тина да отговори на предизвикателството, а не както по принцип оставя темите висящи в пространството....

Най-универсален отговор е наличният, а именно: всяка религия е сплав измежду учения. Те представляват градивни частици, който колкото по-силно се привличат, толкова по – силно отличават вярата, съпътстваща всяка религия.
Ще препоръчам най-любезно на всички интересуващи се да прочетат една прекрасна книга “Основните световни религии” от Джон Баукър, в която са ползвани свещени текстове, произведения на културата и архитектурата, безброй символи и култове, който обогатяват представата, обясняват смисъла и идеята на магията на световните религии.
Ако това не даде желани резултати, в много енциклопедични и др. немски, руски и английски сайтове подробно се разкрива религиозната принадлежност на тази значима по смисъл и размери религия – Будизъм, а също и тук: bg.wikipedia.org.

Това, което искам да откроя , за да обърна внимание на mamalia е, че цял живот се учим да се От-Учваме. Оставам с надеждата за разбиране и пожелания да се разгори живецът в тази област от форума.

Камино, покажи къде съм оставила тема в пространсвото?! Просто липсва такава, поради простата причина, че такава изобщо в новият форум не съм започвала.

Снежни поздрави!

Я да хвърля малко дръвца в тази част на форума, че наистина да се разгори

Определение за религия: Идеология, отличителен признак на която е вярата в свръхестественото, в богове, духове, царството небесно. Още вероизповедание, изповедание, вяра.

Направих си труда да се ограмотя и написах в гуглето "официална религия на Япония". Това, което ми се поднесе като инфо беше - "будизъм"

Ето от къде според мен идва недуразумението дали будизмът е религия или учение. Когато Гаутама Сидхарта събира първите си последователи и дава разяснения за получените от него прозрения, това все още не е религия. Може да се определи съвсем точно като учение. Много по-късно това учение се разраства придобива организиран характер и съвсем естествено се превръща в религия. Такава каквато ни е позната и до днес.
Аналогичен е случая и с Исус. Това, което той проповядва през краткия си живот е чисто и просто едно учение, което след смъртта му придобива масов и организиран характер и се превръща в християнска религия.
Колкото до това дали Будизма е начин на живот както подчерта Маммалиа, ще кажа, че за всеки последовател на дадена религия или учение това е начин на живот. Някои спазват безприкословно канона и организират живота си строго около съответното учение/религия. Други последователи тълкуват и интерпретират по-свободно. Въпрос на виждания и личен избор. В този смисъл ако разгледаме в частност Будизма той за едни последователи би могъл да се възприема като учение, а за други като религия. В това няма нищо лошо, но то не променя факта, че същия е официална религиозна система в доста страни от Изтока. С една дума Будизма е религия към днешна дата.

Религия ли е будизмът? Или може би наука? Или пък, религията наука ли е? Или науката - религия?…
Религията е система от възгледи и убеждения, подчинени на приемането на един върховен авторитет (понякога разпределен между няколко “личности”). Обикновено (но не винаги) се предполага, че този авторитет е трансцедентален - всемогъщ, всезнаещ и т.н.; като правило в такива случаи той бива смятан и за създател на Вселената. Религиите са като правило ексклузивни - няма как да изповядваш едновременно две различни.Науката е метод за изучаване на света с цел получаване на обективна картина, която го отразява максимално точно.Най-лесно е като че ли да дефинираме какво е будизъм - учение, създадено някъде около 5 век от индийския принц Сидхарта Гаутама, известен по-късно като Гаутама Буда. Въпросът на какво точно ни учи то, и дали е религия, или не, обаче остава отворен.

Е ли будизмът религия? На пръв поглед той има всички белези на религиите. Система от вярвания, посочена цел, правила за постигането й, препоръки да бъде разпространяван, привлекателност за умовете на хората… Определено изглежда като да е религия.

И не. Религиите смятат своите божества за върховни авторитети - будизмът приписва на Буда думите: “Не вярвай безусловно на нищо, дори ако съм го казал аз”. Религиите често са формализирани и систематизирани до голяма стойност, и целят вкарването на човешкия ум в едни определени, единствено правилни граници - будизмът, дори класическият, се корени в дзен-философията, която чрез двусмислия или въпроси без очевиден отговор търси начини да разтвори ума на хората… Значи не, май не е религия.

Тогава будизмът може би е наука? Както науката търси начини да обогати човешкия ум, така будизмът търси начини да премахне границите, капаците му. Както науката обявява за основен свой метод проверката, така будизмът учи да подлагаме нещата на съмнение. Колкото и парадоксално да звучи, будизмът като че ли е наука!

Но не. Науката не предлага на последователите си определен начин на живот, определени правила, определена цел в живота им (пък била тя дори постигането на просветление или нирвана). И определено не отдава какъвто и да било респект на медитацията… Не, няма как будизмът да е наука.

И какво се получи? Хем има много общи черти с религията, хем и с науката. (Освен че е нещо, което е в много отношения различно и от двете - определено не е техен хибрид!) Да не би… да не би религията всъщност да е наука?!

На пръв поглед няма как да има две по-противоположни неща. Религията проповядва вяра - науката проповядва съмнение. Много хора смятат, че научният и религиозният възгледи са несъвместими и взаимно изключващи се. Науката заявява, че всичко подлежи на опознаване - религията постановява, че Бог е съвършено надчовешки, и не можем да се надяваме да опознаем неговите пътища, намерения и прочее…
Религията всъщност проповядва опознаване на света и себе си, пък дори погледнато през перспективата на Божеството, и съответната ценностна система. В много религии божественото е не просто познаваемо, а е изрично сродно на хората, и ние можем да го разберем. Религията често се опитва да опознае сама себе си с методи, напълно достойни за всяка наука: теологията е не по-малко сериозна и пълноценна дисциплина от физиката и химия...

Има едно друго схващане,че хакерите разрушават,а напротив те градят,кракерите са виновни обществото да мисли зле за хакерите,но това е за друго място...Поздрави