Пред випуск'97 на Масачузетския университет писателят Кърт Вонегът (1922-2007)произнася едно много емблематично за нашето съвремие слово. Аз съм чел неговия сборник "Добре дошли в маймунярника" и макар да не познавам цялото му творчество, много ценя този автор. Бях чел преди неговото слово, днес установих колко е то популярно и реших да го предоставя и на вас за коментари и обсъждания.

--------------

Дами и господа от випуск '97, мажете се с плажно масло. Ако трябва да ви дам само един съвет за бъдещето, той ще бъде този за плажното масло. Ползата от плажното масло в дългосрочна перспектива е доказана от науката, докато останалите ми съвети са на основата на собствения ми криволичещ житейски опит.

Ето ги и тези съвети. Радвайте се на силата и красотата на младостта си. Всъщност вие ще разберете силата и красотата на младостта си едва след като те избледнеят, но не обръщайте внимание сега. Повярвайте ми след 20 год., като разглеждате старите си снимки ще си припомните по начин, който сега не можете да проумеете, колко много възможности е имало пред вас и колко невероятно сте изглеждали. И всъщност изобщо не сте били дебели.

Не се притеснявайте за бъдещето. Или пък се притеснявайте, но знайте, че притеснението ви ще бъде от полза не повече от дъвченето на дъвка при решаване на уравнение по алгебра. Истинските ви проблеми в живота ще бъдат неща, които никога не са ви идвали наум. Всеки ден правете нещо което ви плаши.

Пейте. Не бъдете безсърдечни към човешката душа. Не търпете хора, които са безсърдечни към вашата. Чистете си зъбите с конец. Не си губете времето в ревност. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас. Помнете комплиментите които получавате. Забравяйте обидите. Ако успеете кажете ми как сте го постигнали.

Пазете старите си любовни писма. Изхвърляйте старите си банкови извлечения. Протягайте се. Не се чувствайте виновни ако не знаете какво искате от живота.

Най-интересните хора, които познавам, не са знаели на 22 год какво искат от живота. Някой от най-интересните на 40 год. все още не знаят.
Поемайте по-малко калций ,бъдете внимателни с коленете си. Ще ви липсват, когато си отидат. Може би ще се ожените, може би няма. Може да имате деца, може да нямате.

Може би ще се разведете на 40 год., може би ще празнувате 75 години сватба. Каквото и да стане не се възгордявайте или самообвинявайте твърде много. Вашият избор е на половина късмет. както и избора на всеки друг. Радвайте се на тялото си. Използвайте го по всякакъв начин. Не се страхувайте от него или от това, което мислят за него. То е най-великият инструмент, който някога ще притежавате.

Танцувайте, даже и да няма къде другаде, освен в стаята където живеете. Четете указанията даже и да не ги спазвате. Не четете модни списания.Те само ще ви накарат да се почуствате грозни.

Опознайте родителите си. някой ден те ще си отидат за винаги. Бъдете мили с братята и сестрите си. Те са най-добрата връзка с миналото ви и са хората, които с най-голяма вероятност ще ви останат верни и в бъдеще.

Разберете, че приятелите идват и си отиват, но се дръжте за най-ценните няколко от тях. Работете упорито да запълните разликите помежду си в географското разположение и начина на живот, защото колкото повече остарявате, толкова повече ще се нуждаете от хора, които са ви познавали на младини.

Живейте в Ню Йорк, но го напуснете преди да ви е направил суров човек. Живейте в Северна Каролина, но я напуснете преди да ви изнежи.
Пътувайте.

Приемете няколко вечни истини. Цените ще се повишават. Политиците ще флиртуват с вас. Вие също ще остареете. И когато това стане, ще си въобразявате, че когато сте били млади, цените са били поносими, политиците благородни, а децата са уважавали възрастните. Уважавайте възрастните.
Не очаквайте някой да ви помага.

Може би ще имате доверителен фонд. Може би ще се ожените за богат човек. Но никога не знаете кога кранчето ще спре. Не си играйте твърде много с косата си, защото иначи, когато станете на 40, тя ще изглежда на 85.

Внимавайте чии съвети ще приемете, но бъдете търпеливи с тези, които ви ги дават. Съветите са форма на носталгия. Даването на съвети е изваждане на миналото от мястото му, забърсване, боядисване на грозни части и преработване, за да се представи на по-висока стойност,

Но имайте ми вяра за плажното масло!

Кърт Вонегът

За автора, неговия живот и творчество, може да прочете допълнително тук.

Мисля, че Кърт Вонегът би се съгласил с думите на Жул Анри, а пък и двете теми са свързани с образователната система.

Жул Анри, антрополог и социолог, много точно описва множество противоречащи си културни игри. Ето какъв пример дава той:
“Борис среща трудности при превръщането на 12/16 в несъкратима дроб. Стигаше до 6/8 и не знаеше какво да прави после. Учителката тихо го попита, дали не може да я съкрати още веднъж. Каза му да си “помисли”. Много шум и вдигнати ръце от другите деца, които с нетърпение искат да го поправят. Борис е недоволен, притеснен и вероятно неспособен да мисли. Учителката тиха и търпелива, не обръща внимание на другите и насочва погледа и думите си към Борис. След около минута тя се обръща към класа и пита: “ Кой може да каже на Борис каква е дробта?” Вдига се гора от ръце и учителката посочва Пеги. Пеги казва, че числителят и знаменателят могат да бъдат разделени на четири.”
Жул Анри прави следния жестоко, но честен коментар:
“Провалът на Борис даде възможност на Пеги да успее. Неговото нещастие е причина за нейната радост. Това е стандартно условие в съвременното начално училище. За индианеца от племето Дакота, Зуни или Хопи действието на Пеги би изглеждало нечувано жестоко, защото съревнованието, извеждането на успеха от нечий провал е непознат мъчение за тези несъревнователни култури.”
Вече виждаме някои от противоречията в тази игра:
“ от гледна точка на Борис кошмарът пред черната дъска бе вероятно урок по самоконтрол, помогнал му да не избяга с викове от класната стая при огромната напрежение, на което е подложен от другите. Подобни преживявания карат всеки израснал в нашата култура човек, непрекъснато дори и на върха на успеха, да мисли не за успеха, а за провала. В училище този кошмар се затвърждава завинаги. Борис усвоява не само аритметиката, но и основния кошмар: за да успее човек в нашата култура, трябва да се научи да мисли за неуспеха и да проявява жестокост спрямо другите, за да се добере до успеха. В общество, в което съревнованието е основна движеща сила, хората не могат да бъдат научени да се обичат. Следователно става необходимо училището не само да обучи децата как да мразят, но и да направи това тайно, защото културата ни не може да приеме идеята, че бебетата трябва взаимно да се мразят.

Ето още едни думи от този писател и философ:

"Хората те оценяват най - пълно, когато положат цветя на гроба ти "

Кърт Вонегът