Опал погледна към пътеката, която водеше към палатката на старата шаманка. После се обърна и погледна другата пътека - посоката, която водеше към селото и към палатката на майка и. Ослушваше се и чакаше "знака", който природните Сили щяха да и дадат. Сама не можеше да направи избора си. Опал или Амазония? По кой път трябваше да поеме? По този на Великата Владетелка, Жената-Войн, силна и жестока към враговете си и вярна и лоялна към приятелите си. Това беше пътя на майка и, а също и на покойния и баща - достойния съпруг и Владетел на Амазония. Другата пътека водеше към палатката на Шаманката. Царството на магията и тайното Знание, предавано на малцина избрани. Малкото дете се беше докоснало и до двата свята. Майка и я беше завела на бойните полета, беше разказвала дълго за военните подвизи на Амазонките, за техните съпрузи Мъжете-Воини, за победите и загубите. За оръжията и смелостта. Кайомин, така се казваше майка и с нескрита гордост, с жест на свещенодействие беше разгърнала пред нея картата на Амазония... Детето беше поразено, териториите принадлежащи на Амазонките бяха необятни.
- Някой ден, каза Кайомин, ти ще яздиш гордо по тези земи! Ще ги обичаш и браниш, ще ядеш хляб от плодородните полета и ще пиеш от техните води.Ще ловуваш в девствените гори. Ще раждаш и отглеждаш децата си тук и ще погребваш загиналите! Кайомин извади ножа си, хвана здраво лявата ръка на детето и с отмерен жест направи дълбок разрез върху дланта и. Кръвта бликна и едри чарвени капки покапаха по земята. Амазония не извика, нито позволи на напиращите сълзи да потекат по бузите и. Гледаше майка си право в очите и сама не знаеше как устоява на този пронизващ поглед. Много велики владетели бяха скланяли глави пред Кайомин. Но във вените на детето течеше същата кръв като тази на майка и, същата кръв, която сега се стичаше от порязаната ръка и капеше върху плодородната почва на Велика Амазония.
- Баща ти щеше да се гордее с теб, момичето ми! Само ако беше тук, за да види смелостта, с която посрещна първото си посвещение! Кайомин не скри сълзите на гордост и на тъга, които напираха в очите и.
- Сега твоята кръв е част от Амазония! Кръв от кръвта на загиналите воини. Част от плътта на жените и мъжете, които са дали живота си за тази Земя!

Опал се сепна от спомените си, това се беше случило само преди два дена, но беше променило живота и из основи. Детето погледна в другата посока...пътеката, която водеше към тайнственото знание, към необятните вселени на Шаманката. Ноща която прекара края огъня слушайки разказа на Великата Жрица беше оставил също дълбок отпечатък в съзнанието и. По кой път трябваше да поеме? Опал не знаеше. Имаше трудни въпроси с лесни отговори. Имаше лесни въпроси с трудни отговори. Имаше и въпроси с неясни отговори. Тя чакаше и се взираше в чезнещите сенки на полумрака. Щеше да прекара ноща тук край реката в очакване на отговора...

Това, което малката Ая дори не подозираше бе, че в действителност не и предстоеше да избира. Преди да стане Велика Владетелка на Амазония, майка и Кайомин беше преминала на свой ред обучението си в Тайнственото Знание. Беше получила магическото име Амазонит и владееше тайните на Магията не по зле от старата Шаманка. Владетелките и Владетелите на Амазония бяха умели войни, но и също толкова умели магьосници. И обратно всеки отдал живота си на Магическото изкуство, владееше безпогрешно и изкуството на воините. Старата Шаманка беше безпощадна Жена-Войн и ако се наложеше би могла да използва уменията си наравно с лечителските и магически способности.

В храсталака изпука клонка...Опал се огледа, нещо се приближаваше към нея...Детето хвърли няколко съчки в огъня и се прготви да посрещне съдбата, която Силите на Природата и Великите Духове бяха предопределили....