- Шибуми, сър? - Николай познаваше думата, но само когато се използваше за градини и архитектура, където означаваше ненатрапчива красота. - В какъв смисъл използвате понятието, сър?
- О, неясно. И предполагам, неправилно. Глупав опит да се обясни неизразимо качество. Както знаеш при, шибуми трябва да има едно пречистване на ниските, баналните мисли. Това е едно изразяване - толкова правилно, че няма нужда да е смело, толкова трогателно, че няма нужда де е красиво, толкова вярно, че няма нужда да е истинско. Шибуми е разбиране, не познание. Красноречиво мълчание. В поведението това е скромност без срамежливост. В изкуството, това е елегантна простота, изразителна яснота. Във философията, това е душевното спокойствие, което не е пасивно. Това е да бъдеш, без да те е страх да станеш. А в личността на един човек, това е...как може да се каже? Авторитет без доминиране.
- Как се постига това шибуми, сър?
- Човек не го постига, човек...го открива...
- Това означава ли, че човек трябва много да учи, за да стигне до шибуми?
- По-скоро означава, че човек трябва да мине през много знания и да достигне до простотата...
Въпреки, че през тази последна нощ говориха до късно за това какво означава и какво може да означава шибуми, дълбоко в себе си те не се разбираха един друг. За генерала шибуми беше нещо като смирение; за Николай означаваше сила.

kombanwa Каминандо! На къде си се запътила без мен?!
Видях Нели, че си поства старите темички от старото форум. И аз така ще направя. Както и преди казах това е от едни форум с жалкото наименование "Евин" от което следва извода, че не бива да се говори там за Шибуми! Ето какво Шибуми НЕ е и как НЕ трябва да се пише и говори за него!

тъпата патка: "опит да се получи оргазъм без докосване"...ц ц ц какви виртуози имало в любовта, а аз само на оргазми от докосване карам...я го дайте насам тоя спец!"

якия пич: "Уважаема,доколкото знам този вид наслади са приоритет на майсторите на бойни изкуства и в часност на тези изучаващи японското синоби (sinobi) или корейското до-сул (do-sul).
Връщайки се назад във времето не мога да не спомена прекрасния роман на Треванян (това е псевдоним и няма нищо общо с ботаниката и райграса) "Шибуми" (там имаше и пасаж за насладата от по-млад мъж).
Все пак срещу бутилка испанско вино съм готов да потърся някъде в паметта си забравено име или телефон ...
"Шибуми" е особенно състояние на духа и няма нищо общо с махмурлука, в часност с онова особенно състояние известно като "хамураджи".

тъпата патка: Азиатците сa достигнали до доста висши нива на познание и мъдрост. За да го разбереш дори не е нужно да си се информирал много, достатачно е да прекараш известно време сред тях.Не съм чела Шибуми, това фентъзи ли е? От фентъзито съм чела само Хиперион, предпочитам по-класически произведения. Но ако ми попадне задължително ще прочета по-специалните пасажи.
P.S. пиеш ли бира St Miguel (изстудява се в хладилника) и червено вино от областта Rioja ?
Ех какво ли не бих направила за една нестандартна техника с гологлав японец.

якия пич: Уважаема,пия бира с удоволствие. Нямам определени предпочитания и не съм капризен.Не разбирам от вино. Или ми харесва вкуса му или учитиво се извинявам.Благодаря за милите въпроси. Не скривам, че подобна проява на внимание ме ласкае.
"Шибуми" е роман за един мъж, чиято съдба се промена през Втората световна война. Романът е разделен на отделни части, чиито заглавия са взаимствани от играта Го. Там се разказва и за баските и за необичайните проявления на Любовта.
Много увлекателно четиво, за съжаление с тъжен завършек.
P.S. Ще ми бъде трудно да набавя гологлав японец. Познавам епилиран кореец, но ако трябва да бъда искрен е доста неприятна личност.
Все пак мисля, че тук при добро желание могат да се срещнат изключително стойностни мъже.


Сега Каминандо трябва да ме попиташ какво е до-сул и синоби и ще вържем темичката като преди. Ако и Тина се включи ще стане както трябва. Все още съм уверен, че тази дам търси мен.

Валентине,пиши на кирилица или на японски, но не и на японско-латински!
Питам те какво е до-сул и синоби?

Знам как се пише във форума, не знам какво е синоби.

Мистичното умение До Сул (Пътят на могъществото) е магическата система, практикувана от елите на корейските Нинджа, известни още и под названието Уикек. Последователите на До Сул се наричат в Корея Сулса (магьосниците). Обучението на бъдещите Сулса в тяхното тайнствено изкуство започва едва след навършване на пълнолетие, а понякога и по – късно. Първоначално ученикът трябва да овладее перфектно своето физическо тяло и след това да се научи да управлява вътрешната и външна енергия Ки. Умеещият да регулира своето Ки Сулса може да направлява енергията си по вътрешните меридиани на тялото и при необходимост да насочва като ток тази сила в ръцете и краката и ръцете си, изхвърляйки я в контакт или от дистанция към противника. Разбира се, подобни способности притежават само посветените във висшите тайни на окултната наука бойци. Тайното знание включва и особени преплитания на пръстите на ръцете, предназначени да насочват движението на Ки в тялото по определен път на циркулация. Смята се, че всеки пръст е свързан с определено космогоническо начало, като например Петте първоелемента – Метал, Огън, Вода, Дърво, Земя. Палецът съответства на Пустотата и Етера – началото и края на всички неща, показалецът – на вятъра и всички газообразни субстанции, средният пръст – на Огъня и горенето, символи на разума и агресивността, безименният пръст обозначава Водата и течностите, съотнасящи се с дейността на тялото и емоциите, кутрето отговаря на Земята – олицетворяваща стабилноста на човека в постоянно променящия се свят. Дясната ръка се счита за позитивна (Ян) и отдаваща енергия, а лявата - за негативна (Ум) – поемаща енергия. Системата на Уикек включва преминаване през единадесет степени или, както още са известни в езотеризма – сфери, представляващи пътеката към самопознанието и духовното извисяване.

Продължавам мисълта на Вальо по темата какво Е и какво НЕ е Шибуми.

„За Хана и Николай предварителната игра беше колкото физическа, толкова и духовна. Бяха любовиници от четвърти стадий, тя – в резултат на отлично обучение, той – поради самоконтрола, на който се беше научил и поради своето шесто чувство, което му позволяваше да улови съвсем точно преживяванията на пратньора си. ...Чак след излизането си от затвора Сугамо, след като започна новия си живот на Запад, Хел усъвършенства сексуалния си опит. Преди това беше аматьор...Със сестрите Танака Хел навлезе в първи стадий на полова любознателност, при който силни млади животни, преливащи от импулса да продължат рода си, се упражняват един с друг в телата си. Въпреки, че стадий 1 е монотонен и плебейски, той е цялостен и честен...По време на краткото си пребиваване в стадий 2 – използването на секса като психологически аспирин, като наркоза, като кръвопускане за намаляване на треската и високото кръвно – Хел започна да придобива представа за 4 ниво на сексуалните преживявания. Тъй като му беше ясно, че половата активност щеше да заема значително място в живота му и тъй като мразеше аматьорството във всичките му форми, той се зае да се подготви...Получи професионално обучение в Цейлон и в изключителните бордеи на Мадагаскар, където живя четири месеца учейки се от жени от всякаква раса и култура. Стадий 3 е най-висшата степен, която може да бъде достигната от западните хора и от повечето азиатци. Хел премина този стадий мързеливо и с голям апетит, защото беше млад, тялото му беше силно, а въображението богато. Нямаше опасност да затъне в изкуственото стимулиране, с което изнежените интелектуалци и хората от филмовия свят търсеха компенсация и възбуждане. Още докато беше в стадий 3, Хел започва да експериментира някои изтънчени тактики – като колебаене на ръба на кулминацията и мислено полово сношение...Когато беше на тридесет, сексуалните интереси и възможности съвсем естествено доведоха Хел до стадий 4, последната фаза на играта, при която възбудата и кулминацията са нормално след ствие от дейност, която изисква цялата мускулна сила и сдържаност на един шампионат по Го, тренировката на една цейлонска проститутка и подвижността и смелостта на един апилнист....”
Стр. 277,278,279

Позволявам си да внеса малко разяснение по темата.

Стадий 1 представлявава сексът, който всички ние сме правили когато сме били между 18 - 25 годишни, а някои и по-рано или по-късно. Стадий 2 е това, което правят мъжете и жените, когато посещават любовницата/любовника си и/или плащат на проститутка/жиголо. Стадий 3 е самостоятелното развитие според Даоиската сексуална алхимия или казано с прости думи – мастурбацията с или без порно, еротичните фантазии и прочие самостоятелни практики, които обаче не целят само „намаляването на треската”, а се използват и за овладяване на тялото, половите мускули, психиката и енергията Дцин-ци. 4 стадий е това, което автори като Ментак Чиа правят със съпругите си и обратно след дълго обучение и практика между самата двойка. Както знаете сексуалното кунг фу не толерира изневерите и смяната на партньори като носни кърпички. Вероятно никога няма да успеем да постигнем уменията свързани с 4 ниво както се казва в книгата Шибуми и както Камино спомена по-горе, тъй като ни липсва азиатския дух, манталитет и разбиране на нещата. Но това, което можем да направим е да се опитаме да следваме напътствията дадени от автори като мистър Чиа, ако не за друго поне, за да подобрим здравето си, работата на жлезите с вътрешна секреция и хормоналния баланс и най- важното да се наслаждаваме от интимния контакт с любимия човек. И накрая: „Подържайте възбудата си на високо ниво, а очакванията на ниско”, това е основната максима на даоисткия секс.

Само да попитам - да не би синоби да се бърка в случая с шиноби (shinobi)? В случая говорим за бойно умение, практикувано от японски нинджи. Умение, отключващо свръхестествените, магически сили на боеца. За класически пример мога да приведа следния филм, гледайте го и ще разберете:

Темата придоби твърде агресивен характер наблягайки на бойните изкуства. Измести се фокуса от хармонията, чувствителността и чувствеността, ообичтта и равновесието, което Шибуми дава и предлага на търсещия или на притежаващия го. Връщам ви към същността на разговора с цитат, който показва смирение пред неизбежното, а също и Силата на Обичта, на която е способен единствено Мъж открил Шибуми. Подчертавам, че ще ми бъде твърде неприятно намесването на играта го в интерпретацията на тази тема от разни псевдо играчи! Да умееш да игрееш го не е пътя към откриването на Шибуми за голямо съжаление. А в 99 % от случайте играещите го не само че не са открили Шибуми, но са открили най-вече наглостта и арогантността. Шока и за мен беше голям, но това е положението. А сега нека да се насладим на Класиката...

…..”Беше прекарал часове, коленичил в оръжейната стая, преразглеждайки отоново и отново разположението на камъните върху дъската. Беше неизбежно. Рано или късно компанията – майка щеше да разкъса бронята му от паяжина. И тогава отново щяхя да бъдат по следите му. Той можеше да се бори, да отсече много от ръцете на безликата хидра, но накрая щяха да стигнат до него. И най – вероятно щяха да го премахнат с нещо безлично. И къде беше достойнството в това....?
Накрая жеравите бяха обкръжени в гнездото им. Щеше да живее с обич и спокойствие с Хана, докато стигнеха до него. След което щеше да се оттегли от играта. Доброволно. От собствената си ръка. Почти веднага, когато стигна до това разбиране на играта и на единствения достоен път, Хел усети как годините натрупвано отвращение и омраза изчезнаха. Отделено веднъж завинаги от бъдещето, миналто се превърна в парад от незначителни ежедневни събития, вече неорганични, неносещи болка. Изпита желание да направи равносметка на живота си, да прегледа нещата, които беше носил през цялото време със себе си. Късно през ноща, докато топлият южен вятър стенеше, той коленичи пред лакираната маса, върху която имаше две неща: купите за Го, които Кишикава – сан му беше дал и пожълтялото официално съболезнователно писмо, чито краища се бяха разръфали от сгъване и разгъване. Беше го отнесъл от град Шимбаши, защото това беше единственото останало от достойния стар мъж, който беше починал през ноща. През всичките години, докато се беше носил по течението на Запада, той беше имал три неща като душевно пристанище; купите за Го, които символизираха обичта му към втория му баща, измачканото писмо, което символизираше японския дух и своята градина – не градината, която бяха унищожили, а идеята за градина в съзнанието му. С тези три неща той се чувстваше богат и много щастлив. Новоосвободеното му съзнание преминаваше от идея към спомен и много скоро – съвсем естествено – той се намери на триъгълната поляна, онази с жълтата слънчева светлина и тревата. У дома....след толкова години на странстване.
- Нико?
- Хм-м?
Тя допря гърба си до голите му гърди. Той я притисна и целуна косата и.
- Нико, сигурен ли си, че не ме остави да спечеля?
- Защо да го правя?
- Защото си един много особен човек. И доста хубав
- Не съм те оставял да спечелиш. И, за да ти го докажа, следващия път ще измислим максимално наказание.
Тя нежно се засмя.
- Сетих се за една игрословица – една игрословица на английски.
- О-о?
- Трябваше да кажа: „ти гониш”.
- О, това е ужасно. – Той я прегърна изотзод и обхвана гърдите й.
- Единственото хубаво в цялата работа е твоята градина, Нико. Щастлива съм, че са я пощадили. След годините на любов и работа, които беше вложил в нея, щяха да наранят сърцето ми, ако я бяха унищожили.
- Знам.
Нямаше смисъл да й казва, че градината вече не съществува.
Идваше време за чая, който беше приготвил за двамата.

Истинското име на автор на Шибуми е Родни Уилям Уитакър. За тези, които незнаят Треванян освен че не е свързано с райграс и треви е и псевдоним. За съжаление не открих други книги от същия автор преведени на български. Нито пък някаква друга информация за него, освен че по народност е американец. Но в Шибуми под черта се споменава и за друга негови книги. Става дума за стр. 161.

Ето текста:

"В развитието на тази книга Николай Хел използва прийомите и тактиките на "гол/убивам", но това няма да бъде описвано в подробности. В една своя по-ранна книга авторът беше описал опасен инцидент в планината. По време на снимките на филм по тази книга, беше убит един млад и надежден алпинист. В една по-късна книга авторът разказва за кражба на картини от добре охраняван музей. Много скоро след появата на същата книга в италиански превод, в Милано бяха откраднати три картини по описания в романа начин. Елементраната отговорност пред обществота не позволява на автора сега да описва тактики и прийоми, които биха могли да причинят вреда някому, въпреки че биха били интересни за определен кръг читатели. По подобни причини авторът ще се въздържа от подобни описания на някои сексуални техники, защото биха могли да се окажат опасни и болезнени за някой неопитен."

Хайде да се върнем в началото на книгата и да видим какви възможности ни дава автора, за да се измъкнем от зацикленото по тази тема. Треванян ги нарича "начини за игра на Шибуми". Интересно защо е избрал тази формулировка? Вероятно свързва състоянието на духа и тялото наречено Шибуми с умението да се играе Го. Или пък счита, че за да откриеш Шибуми трябва да играеш Го, а може и обратното, откривайки Шибуми се оказва, че си придобил и едни доста добри умения в Го. Интерпретациите и възможностите могат да бъдат безброй. Лично аз сятам, че не е нужно да играеш Го, за да откриеш състоянието наречено Шибуми, но уменията в играта, улесняват донякъде постигането.
Също така изброените от автора възможности могат успешно да се използват и прилагат във всяка една сложна и оплетена житейска ситуация. Ето ги и тях, всеки може свободно да ги интерпретира, използвайки личния си опит, наблюдения и прозрения.

Начини за игра на Шибуми

Фусеки - начало на играта, когато се използва цялата дъска.

Сабаки - опит за измъкване от опасна ситуация по бърз и ефикасен начин

Секи - неутрално положение, при което никой няма предимство. "Мексиканско изчакване". (Някои знае ли, защо се нарича мексиканско изчакване, с какво се свързва и какво представлява?)

Утегае - жертване, гамбит

Шичо - бърза атака

Тсуро не Сугомори - "Обграждане на жеравите в гнездото им", една елегантна маневра, при която камъните на врага са пленени.

Стратегията на Мексиканското изчакване е дадена в началото на 3 част - сбито, ясно и точно. След това е разработена и разгърната в съдържанието на същата част от книгата. Всяка от частите трябва да се чете като се изхожда от съответното обяснение дадено в началото на книгата. Предполагам, че името "мексиканско изчакване" се свързва с обсадата на ацтекския град Теночтитлан. тя се провежда от Ернан Кортес и трае 3 месеца. С падането на Теночтитлан настъпва краят на индианските цивилизации в Централна Америка. Върху развалините на Теночтитлан испанците построяват град Мексико – днешната столица на Мексико. Градската катедрала е издигната върху руините на главния ацтекски храм, а днешната резиденция на мексиканския президент е построена на мястото на двореца на Монтесума.

Ето и сбития прочит на стратегията:

"В резултат на преживяването от шофирането на Пиер тримата гости не можаха да дойдат съвсем на себе си до края на вечерта. Даймънд очакваше, че веднага ще премине към случая с Хел, но не му се отдаде. Докато Хана поведе компанията към салона в синьо и златисто за чаша вино преди вечеря, Даймънд изостана и каза на Хел:
— Предполагам, че се чудите защо…
— След вечеря.
Даймънд се скова едва забележимо, след което направи един полупоклон — жест, за който веднага съжали. Тази проклета гръмотевица!
Хана напълни отново чашите и поднесе мезета, водейки разговора по такъв начин, че скоро Дарил Стар започна да се обръща към нея с „Ма’ам“, усещайки как интересът й към Тексас и всичко тексаско го обвиваше с неуловимо очарование, а специализантът от ООП се хилеше и кимаше всеки път когато се интересуваха дали се чувства удобно. Дори и Даймънд скоро установи, че започна да разказва за впечатленията си от баскската страна, чувствайки се блестящ и проницателен. И петимата станаха, когато Хана се извини, обяснявайки, че трябва да се погрижи за младата дама, която ще вечеря с тях.
След като ги напусна, настъпи осезаема тишина и Хел нарочно остави лекото неудобство да продължи, наблюдавайки гостите си леко развеселен.
Дарил Стар беше този, който успя да направи една уместна забележка, за да запълни празнината.
— Хубаво място имате тук.
— Искате ли да разгледате къщата? — попита Хел.
— Е-е, не… не си правете труда заради мене. Хел каза няколко думи на Льо Каго, който се запъти към Стар и с грубовато добродушие го издърпа от стола за ръката и му предложи да го разведе из градината и да му покаже оръжейната стая. Стар обясни, че се чувства удобно там, където е в момента, но Льо Каго придружи усмивката си с осезаем натиск върху горната част на ръката на Стар.
— Задоволи моята прищявка, добри ми приятелю — каза той.
Стар се престори, че му е безразлично и тръгна с него.
Даймънд беше обезпокоен, разкъсан между желанието да поеме контрол над ситуацията и един импулс, който му се струваше детински — да покаже, че салонните му маниери са толкова изискани, колкото тези на Хел. Ясно му беше, че и той, и положението бяха под чужд контрол, и това го дразнеше. За да каже нещо, той отбеляза:
— Виждам, че не пиете нищо преди вечеря, мистър Хел.
— Да, вярно е.
Хел не възнамеряваше да облекчи положението на Даймънд, като му помогне в разговора. Просто щеше да остави инициативата у него. Даймънд се подсмихна и каза:
— Мисля, че имате странен шофьор.
— О-о?
— Да. Паркира колата отвън, на площада, и трябваше да извървим остатъка от пътя. Бях сигурен, че бурята ще ни хване.
— Не разрешавам леки коли на моя земя.
— Да, но след като паркира колата, той ритна предната врата и съм сигурен, че е останала вдлъбнатина.
Хел се намръщи и каза:
— Колко странно. Ще поговоря с него...От хола се чу дрезгав смях и Льо Каго се появи, преметнал ръка върху раменете на Стар. Тексасецът изглеждаше малко смутен и косата му беше разбъркана, но Льо Каго беше изпълнил мисията си; кобурът под лявата мишница на Стар беше празен.
— Не знам за вас, приятели — каза Льо Каго на своя английски с подчертано „р“, — но аз съм изгладнял! Направо бих ял за четирима!
Вечерята, сервирана на светлината на два големи свещника върху масата и на други по стените, не беше пищна, но беше добра. Пъстърва от местния поток, сръндак със сос от череши, градински зеленчуци, приготвени по японски маниер, и накрая зелена салата преди десерта от плодове и сирене. Съответни вина съпровождаха всяко ястие и подправка. С известно неудобство Даймънд забеляза, че на Хана и Хел в началото на вечерята бяха сервирани само ориз и зеленчуци, но те се присъединиха към другите при салатата. Освен това, въпреки че домакинята пиеше вино наравно с тях, чашата на Хел едва се намокряше от всяка бутилка, така че общо той сигурно не беше изпил повече от една чаша.
— Не пиете ли, мистър Хел? — попита той.
— Пия както виждате. Просто не намирам, че две глътки вино са по-вкусни от една.
Повечето американци, които пътуваха по света, в това число и Даймънд, се смятаха за експерти по вината. Той сръбна и повъртя из устата си розето, което придружаваше сръндака, след което каза:
— Ах, има тавел и тавел. Хел леко се намръщи.
— А, да… предполагам, че е така.
— Но това е тавел, нали?
Когато Хел повдигна рамене и дипломатично промени разговора, вратът на Даймънд почервеня от смущение. Беше толкова сигурен, че е тавел.
По време на вечерята Хел се придържаше към дистанцирано мълчание, очите му рядко изпускаха Даймънд, въпреки че изглеждаха фокусирани малко зад него. Без усилие Хана предизвикваше другите да разказват смешки и истории и нейното удоволствие и удивление беше такова, че караше всеки да се чувства, че е надминал себе си от интелигентност и очарование. Дори и Стар, който се беше вкиснал след грубата обработка в ръцете на Льо Каго, много скоро започна да разказва на Хана за момчешките си години във Флетрок, Тексас, и за приключенията си в Корея.
В началото Льо Каго се беше отдал на задачата да се натъпче с ядене. Скоро краищата на вратовръзката му провиснаха, а сакото с лястовичите опашки беше захвърлено настрани. Когато дойде време да вземе думата и да започне да забавлява компанията със своите понякога мръсни истории, той беше останал по впечатляващата си жилетка с копчетата от фалшиви диаманти. Седеше до Ханна и по едно време протегна ръка, постави я на бедрото й и го стисна приятелски.
— Кажи ми нещо, но честно, красиво момиче. Бориш ли се с желанието, което изпитваш към мене? Или вече си се предала? Питам те само за да знам как да постъпя. А сега яж, яж! Ще ти трябва сила. И така! Вие, господа, сте от Америка, така ли? Аз, аз съм бил в Америка три пъти. Затова и английският ми е толкова добър. Бих могъл да мина за американец, а? Имам предвид произношението.
— О, без съмнение — каза Даймънд. Беше му станало ясно колко важен за хора като Хел и Льо Каго беше истинският стил, дори и когато са лице в лице с врага. Така че реши да играе тяхната игра.
— Но разбира се, когато хората забележат истината, грееща в очите ми, и чуят музиката на моите мисли, веднага ще разберат, че не съм американец.
Хел прикри леката усмивка зад пръстите си.
— Строг сте към американците — каза Даймънд.
— Може би — съгласи се Льо Каго. — И може би не съм прав. Ние тук всъщност виждаме само утайката, търговци във ваканция с безсрамните си жени, военни, млади хора, търсещи себе си, и най-лошото от всичко — научни работници, които се опитват да убедят застрахователните агенции, че светът ще стане по-добър, ако те се застраховат в Европа. Понякога си мисля, че основният продукт, който изнасят американците, са объркани професори на почивка. Вярно ли е, че в Америка всеки над двадесет и пет години има научна степе