Тези, които се страхуваха от нея я наричаха "злата вещица" имаха основание. Никой не знаеше на колко години е и никой не смееше да попита. Понякога изчезваше, нямаше я по цял месец. Не знаеха кога ще се върне и дали изобщо ще се върне. Уменията и знанията и бяха древни като земята, която обитаваше племето на Амазонките. Дори най-възрастните я помнеха, като че ли винаги беше съществувала. Смъртта беше безсилна пред уменията на Старата Шаманка. Тя владееше бурите и дъжда, преобразяваше се от млада девица, в зряла и красива жена, след това отново ставаше стара и сбръчкана.
Обикновено всички я избягваха, времената се бяха променили. По тези земи беше пристигнал млад и амбициозен доктор, боготворяха го. Той раздаваше малки бели кръгчета, които наричаше хапчета, имаше тънки игли и резервоарчета с безцветна течност. Той беше новия шаман, винаги беше усмихнат, никога не проклинаше и не се кареше, така както правеше Старата Шаманка. Племето беше намерило своя нов бог дошъл на въздушен кон...
Изгониха "злата вещица" от жреческата палатка и я подариха на младия доктор в знак на почит и уважение. Той изхвърли нейните билки, корени, прахове, мехлеми и страховитите амулети. Превърна платаката в стерилно и студено място.
Старата Шаманка не се възпротиви, отиде си тихо и кротко, направи си нова палатка в най-отдалечената част на гората, далече от родното си племе. Там подреди мехлемите и билките си...,знаеше, че ще потрябват отново. Духовете, с които тя общуваше по-често от колкото с хората и бяха поверили тайната.
Старата Шаманка не се отдели изцяло от племето си, веднъж годишно по времето на големия мрак, когато Сянката се спускаше над планината и Великите Духове идваха, за да благославят или да проклинат, тя отиваш в селото. Запалваше ритуалния огън, хвърляше в него зърна черно кафе и други растения, напяваше заклинания и удряше леко връху малкия си тъпан. След това палеше лулата си, седеше в мрака тихо и спокойно и пушеше, така посрещаше утрото.
Духовете бяха насядали около нея, тази нощ мълчаха, нито благославяха, нито проклинаха. Въздуха беше наситен с мириса на изгоряло кафе...Ноща беше съдбоносна, древното пророчество или щеше да се сбъдне или всичко щеше да иде по дяволите. Племето щеше да изчезне, Шаманката щеше да приеме животинския си облик и никога повече да не се върне към човешкото си съществуване...
В палатаките всички спяха или се правеха, че спят. От голямата палатка на младия доктор дори се дочуваше похъркване.
Огънят угасна, сянка се спусна над планината, Духът на Великата Богина - Майката Мечка беше дошъл...
Полъх на вятъра смразяващ кръвта донесе тих шепот: "Време е ..."
Платнището на една от палатките се повдигна, едно малко момиченце показа рошавата си главица, огледа се на ляво и на дясно след това се измъкна от палатката на четири крака. Плъзгаше се по земята леко и елегантно като същинско малко котенце, беше страхливо и неуверено, но любитството надделя. Доближи се до жаравата и погледна страхливо към Старата Шаманка. Тя се усмихна, от очите и се отрони сълза...пророчеството се беше сбъднало...
Подаде ръка на детето, момиченцето я пое и седна в скута на старата жена. Двете се погледнаха в очите за един дълъг миг миналото и бъдещето, старостта и младостта се сляха в едно...Детето прошепна: "разкажи ми..."
Старата Шаманка дръпна от лулата си, хвърли зърна черно кафе и стрък розмарин в огъня, символизиращ чистотата и невиността на новото начало и започна разказа си...
Някога преди много, много години една млада и красива жена заченала първата си рожба. Мъжът и бил смел и силен войн от далечно племе. Девойката била чернокожа, а нейния любим - червенокож. Обичали се много, но съдбата не била отредила да се радват дълго на любовта и щастието си. В една гореща лятна утрин, белокожите нападнали племето, грабели и убивали...Съпругът на момичето както и другите мъже били на лов, в селото били само жените, децата и възрастните. Белокожите били страхливци, те никога на смеели да нападат, когато мъжете-войни са в селото.
Момичето побягнало, тичало през гората, но утробата и тежала, скоро трябвало да роди...Не стигнала далеч, един от белите мъже я настигнал, повалил я на земята и брутално и жестоко проникнал в нея. След него дошли и други бели мъже, красивата някога жена вече приличала на кървава каша, дори нямала сили да вика или да се съпротивлява...След това всичко утихнало, дори птиците не е пеели. Над гората се спуснала мъртвешка тишина. Изеднъж силен рев на див звяр се разнесъл над притихналия лес, огромна черна мечка тичала и ревяла, едновременно с това силен вик се изтръгнал от устните на притихналата майка...Рева на мечката и вика на жената огласяли цялата гора, звучали като заклинание, като древна клетва. Сякаш Майката - Природа тръпнела в спазмите на болката и унижението...След един дълъг миг всичко утихнало, Мечката се доближила до жената, те се погледнали в очите, времето спряло, двете майки безмълвно изрекли клетвата си. Жената поела дълбоко въздух и с последни усилия родила здраво и красиво момиченце, бебешкия плач огласил цялата гора, птиците отнова запяли, младата майка и дивия звяр отново се погледнали, Мечката се навела и започнала да ближе телцето на малкото човешко бебе, за го почисти от кръвта и секретите съпътстващи раждането. Майката издъхнала. Мачката отнесла бебето в своята бърлога, кърмила го и го отгледала, заедно със своите мечета.
Старата Шаманка отново дръпна от лулата си, загледа се в огъня и промълви:
- Това е историята, с коато започва съществуването си Великия род на Амазонките. Бебето отгледано от Мечката е първата Амазонка, нашата прамайка. От тогава Амазонките почитат Духа на Майката - Мечка, Великата Богиня на Амазония...
Малкото момиченце в скута на Шаманката попита:
- А каква е историята на тотема? Защо Амазонките почитат тигрицата като закрилница на племето? И каква е разликата между Великата Богиня Мечка и тотема закрилник на племето - Тигрицата?
- Време е за сън дете, каза Шаманката, поспи сега, ще ти разкажа и за тотема...Нека Великата Богиня те закриля, спи...

Малкото момиченце нетърпеливо изчака да дойде нощта и се затича към старата Шаманка. Искаше да разбере тайната за тигрицата, пазителката на Амазония.
Застана пред огъня погледна го и попита:
- Днес ще ми разкажеш ли за тигрицата?
Старата Шаманка въздъхна, остави лулата си протегна ръце към дето, взе го и настани го в скута си.
- Няма да ти разкажа за нея, ще го направи самата тя.
Шаманката изсипа някакъв прах в огъня. Черният облак раздели огъня и старата Шаманка промълви:
- Гледай огъня, той ще ти разказва.
Момиченцето видя силует на огромно животно, което стъпваше на земята, а сякаш не я докосваше. Беше изключително красивo и грациозно животно.
„това е тя”, помисли си момиченцето и погледна Шаманката, която седеше и пушеше лулата си. Детето отново се обърна към огъня и дочу глас, който и нашепваше-
„това е пазителката на Амазония и камъка, магическият камък, пазен от тигрица”.

...Тигрицата лежеше до висока скала. Скалата беше покрита с растителност, но все пак се виждаше каменната структура. До тигрицата сякаш имаше отвор, но не се виждаше много ясно.
Момиченцето се приближи още по-близо до огъня, но веднага отскочи назад, усещайки
силната топлина. Погледна към старата Шаманката, която все така спокойно си пушеше лулата, сякаш беше сама потънала в размисли, далече от времето и мястото на което се намираше. Момиченцето тайно се възхищаваше на тази жена, тя беше от друго време, знаеше тайни, които бяха загадка за хората от племето. Макар да се беше оттеглила от племето, тя продължаваше да мисли за „своите”, както ги наричаше. Племето сега не осъзнаваше, че има нужда от нея, те боготворяха доктора, но детето инстинктивно усещаше, че когато дойде времето старата Шаманка ще се върне и ще защити народа си.
Момиченцето отново се вгледа в огъня и дочу тайнствения глас:
-Тя беше една от тях, сега е тотем, тотем на амазонки. Тя е тази която държи мъдростта, мъдростта на Амазония....
- А камъкът ? Нетърпението на момиченцето ставаше все по- силно, любопитството му нарастваше.
- Камъкът е силата!
- Коя сила?
Тайнственият глас повече не отговори. Малкото момиченце се огледа, беше настъпила тишина. То бавно се отдалечи от огъня и приседна край старата Шаманка, все още не окъсващо поглед от огъня.

...На сутринта огънят беше изгаснал, детето се огледа и бързо взе един въглен, затича се към реката, там в хралупата на едно дърво беше нейния тайник. В него криеше разни дреболии, които считаше за много важни. Съкровищата както ги наричаше включваха първото и паднало млечно зъбче, отчупен връх от стрела. Беше рискувала много, за да се снабди с този ценен предмет. Майка и Великата Владетелка на Амазонките беше открила че една от стрелите липсва. Когато детето се прибра вечерта от реката, бавачката и каза:
- Чакат те големи неприятности малката! Момиченцето се обърна и тръгна обратно по пътеката, която водеше към реката, мислеше си че ще прекара няколко нощи далеч от селото, докато всичко се размине.
- Амазония! Гласа на Великата владетелка не търпеше възражение. Детето замръзна на мястото си. Майка и рядко я наричаше с цялото и име. Обикновено се обръщаше към нея с галеното Ая или с магическото име, което Шаманката и беше дала при раждането и, по време на ритуала – Опал.
- Ела дете, каза бавачката, трябва да се явиш пред владетелката и да си понесеш отговорността. Очите на Опал се напълниха със сълзи, познаваше жестокостта на майка си. Беше направила голяма грешка, да пренебрегне основен закон на племето, надявайки се, че никой няма да разбере, а пък и беше дъщеря на великата владетелка. Това я правеше разглезена в сравнение с другите деца от селото. Опал преглътна сълзите си, ако майка и я видеше да хленчи наказанието щеше да е още по-жестоко.
Малкото дете призова всички духове на помощ, обърна се и закрачи към майка си с гордо вдигната глава. Гледаше право напред...стискаше млечните си зъбки и се молеше сълзите и да не рукнат...усети кръв в устата си, беше паднал следващия и млечен зъб. Амазония преглътна кръвта заедно със зъбчето, вече беше до палатката на Владетелката, това което виждаше пред себе си беше част от бедрото на майка си...Вдигна глава и смело погледна майка си в очите. Там не прочете съчувствие, а само безпощадна ирония. Амазония не сведе поглед, възхищаваше се на тази красива жена, на силата и смелостта и...
- Оседлайте два коня, с Амазония ще пояздим...
- Жребчето на Опал не е готово за дълъг път Господарке каза бавачката.
- Казах два коня! Амазония ще язди див жребец като всяка Амазонка от племето.
- Моля ви, завайка се бавачката, тя още няма 7 години, няма опит в ездата, ще падне, конят ще я хвърли....О, велики духове, вразумете се Господарке, детето ще си счупи врата...
- След половин час конете да са готови! Владетелката дръпна платнището на платката и с жест покани Амазония да я последва... Детето вече не гледаше майка си право в очите, цялата и смелост се беше стопила, повлече си краката и влезе в платката.
- Не си влачи краката Амазония! Каза майка и. – И ме гледай в очите, когато ти говоря!
- Ти открадна стрела от Владетелката на племето! 1. Стрелите са отровни. 2. Те са точно определен брой! Когато вляза в битка, аз знам, че имам точно 113 стрели, това означава – 113 трупа! Липсата само на една срела, означава огромен риск на който са подложени всички жени-воини, които ме следват в битката и разчитат на моята светкавична атака!
- Кражбата в нашето племе се наказва жестоко Ая! Гласът на майка и трепна. – А твоята вина е дори още по-лоша, ти открадна стрела и то не коя да е стрела, а стрела от Великата Владетелка!
- Прости ми Майко, ще изтърпя наказанието си, както подобава на смела Амазонка! – Къде отиваме? Амазония погледна Великата Владетлка право в очите, вече не се мъчеше да скрива сълзите си...
- На бойното поле, на гроба на баща ти, ще видиш костите на хиляди велики войни, които са загинали, за тази Амазония, която познаваш! Ще видиш стрели и лъкове, които дори времето не смее да докосне....Там ще се научиш да се отнасяш с уважение и смирение пред подвига на дедите си и да се прекланяш пред саможертвата... Да цениш оръжията....
- Ще научиш също, че една стрела не е просто стрела, тя е това, което може да спаси живота ти в битка или да го отнеме, ако си пленена...

След уроците, които предаде майка и, Опал се отправи към своето скрито местенце. Там обичаше да ходи, когато беше тъжна или просто да помечтае. През цялото време до „хралупката” както тя наричаше своето тайно местенце, мислеше за събитията от предишната нощ и суровите уроци на Амазония. Не можеше да не мисли за Тигрицата, за камъка, за старата Шаманка. Искаше да узнае всичко, да няма въпроси, а само отговори. Беше запомнила думите на Шаманката- „има лесни въпроси с трудни отговори ,трудни въпроси с лесни отговори и въпроси с неясни отговори”. Беше и много трудно да разбере тези думи, колкото повече се задълбочаваше в тях, толкова повече объркваше сама себе си.
Докато вървеше разглеждаше гората, дърветата, птиците, всичко. В Амазония почитаха природата, земята, небето. Старата Шаманка ги учеше, че всичко има своя душа, свой път, свой живот. Амазонките бяха обучавани от най-ранна възраст да чуват, да усещат всеки звук, да разбират Природата.

Опал погледна към пътеката, която водеше към палатката на старата шаманка. После се обърна и погледна другата пътека - посоката, която водеше към селото и към палатката на майка и. Ослушваше се и чакаше "знака", който природните Сили щяха да и дадат. Сама не можеше да направи избора си. Опал или Амазония? По кой път трябваше да поеме? По този на Великата Владетелка, Жената-Войн, силна и жестока към враговете си и вярна и лоялна към приятелите си. Това беше пътя на майка и, а също и на покойния и баща - достойния съпруг и Владетел на Амазония. Другата пътека водеше към палатката на Шаманката. Царството на магията и тайното Знание, предавано на малцина избрани. Малкото дете се беше докоснало и до двата свята. Майка и я беше завела на бойните полета, беше разказвала дълго за военните подвизи на Амазонките, за техните съпрузи Мъжете-Воини, за победите и загубите. За оръжията и смелостта. Кайомин, така се казваше майка и с нескрита гордост, с жест на свещенодействие беше разгърнала пред нея картата на Амазония... Детето беше поразено, териториите принадлежащи на Амазонките бяха необятни.
- Някой ден, каза Кайомин, ти ще яздиш гордо по тези земи! Ще ги обичаш и браниш, ще ядеш хляб от плодородните полета и ще пиеш от техните води.Ще ловуваш в девствените гори. Ще раждаш и отглеждаш децата си тук и ще погребваш загиналите! Кайомин извади ножа си, хвана здраво лявата ръка на детето и с отмерен жест направи дълбок разрез върху дланта и. Кръвта бликна и едри чарвени капки покапаха по земята. Амазония не извика, нито позволи на напиращите сълзи да потекат по бузите и. Гледаше майка си право в очите и сама не знаеше как устоява на този пронизващ поглед. Много велики владетели бяха скланяли глави пред Кайомин. Но във вените на детето течеше същата кръв като тази на майка и, същата кръв, която сега се стичаше от порязаната ръка и капеше върху плодородната почва на Велика Амазония.
- Баща ти щеше да се гордее с теб, момичето ми! Само ако беше тук, за да види смелостта, с която посрещна първото си посвещение! Кайомин не скри сълзите на гордост и на тъга, които напираха в очите и.
- Сега твоята кръв е част от Амазония! Кръв от кръвта на загиналите воини. Част от плътта на жените и мъжете, които са дали живота си за тази Земя!

Опал се сепна от спомените си, това се беше случило само преди два дена, но беше променило живота и из основи. Детето погледна в другата посока...пътеката, която водеше към тайнственото знание, към необятните вселени на Шаманката. Ноща която прекара края огъня слушайки разказа на Великата Жрица беше оставил също дълбок отпечатък в съзнанието и. По кой път трябваше да поеме? Опал не знаеше. Имаше трудни въпроси с лесни отговори. Имаше лесни въпроси с трудни отговори. Имаше и въпроси с неясни отговори. Тя чакаше и се взираше в чезнещите сенки на полумрака. Щеше да прекара ноща тук край реката в очакване на отговора...

Това, което малката Ая дори не подозираше бе, че в действителност не и предстоеше да избира. Преди да стане Велика Владетелка на Амазония, майка и Кайомин беше преминала на свой ред обучението си в Тайнственото Знание. Беше получила магическото име Амазонит и владееше тайните на Магията не по зле от старата Шаманка. Владетелките и Владетелите на Амазония бяха умели войни, но и също толкова умели магьосници. И обратно всеки отдал живота си на Магическото изкуство, владееше безпогрешно и изкуството на воините. Старата Шаманка беше безпощадна Жена-Войн и ако се наложеше би могла да използва уменията си наравно с лечителските и магически способности.

В храсталака изпука клонка...Опал се огледа, нещо се приближаваше към нея...Детето хвърли няколко съчки в огъня и се прготви да посрещне съдбата, която Силите на Природата и Великите Духове бяха предопределили....