Благодаря на Kamino за новия раздел "Кулинарно изкуство".
Мислех си в тази посока, че и самото творчество е проявление на човешката природа.
Било то като сублимация на несъзнаваното, било като стремеж за самореализация и доказване... Та навярно някъде може да се вмести и една такава тема - "Творчеството и човекът"? Има ред филми, каптини, книги и други форми на материално и духовно изкуство, които изследват или разкриват човешката душевност и предизвикват размисли /а понякога - и страсти/
Например това изображение по-долу...

П.П. За името нямам точно предложение или претенции, както преценят администраторите.

Давам ви една идея как да заобиколите "рамките и матриците" в които дадена тема от форума ви поставя.
Примерно мисълта ви тече в посока сходна на размислите по темата, но в действителност няма много общо с умниците, които са писали преди вас, нито със заглавието, което някой е поставил в началото.

Значи най-лесното нещо е да изтриете думите написани в "Тема: Отг:...." и да си напишете заглавието, което ви харесва и което отговаря на вашия стил и темперамент по въпроса или пък не по въпроса.

Не съм убеден аче тук е мястото на това което искам да попитам но това е свободната зона и затова пиша тук.На какво може ад се дължи следното човек който мрази насилието да стане агресивен и да напада?

Веселке ти сигурно си чувала теорията за Персоната и Сянката. Персоната е това нещо, което ние осъзнаваме и приемама в себе си. Сянката са всички наши качества, емоции, чувства, които не харесваме, мразим, осъждаме и съответно ги изпращаме в несъзнаваното. Толкова ги ненавиждаме, че ги забутваме в един ъгъл на съзнанието си и дори забравяме че са там. Просто изобщо не ги осъзнаваме като наши черти или склонности. В този смисъл когато кажеш че мразиш агресията, психолога ще ти отвърне че ти всъщност я обичаш. С което ще те вбеси още повече. Ще ти обясня какво има предвид. Осъзнато ти мразиш агресията, твоята Персона мрази агресия, но неосъзнато твоята Сянка това, което не харесваш в себе си е точно обратното на Персоната и тази Сянка харесва агресията. Именно по тази причина ти заботваш това харесване в несъзнаваното и забравяш за него. Но както виждаш то неможе да остане вечно забутано и забравено. В един момент излиза на повърхността и тъй като е натрупвано, натрупвано с години, размерите му са нарастнали застрашително. Какво се случва? Така побесняваш и те обхваща такава агресия, че нападаш някой и дори, което е по-страшно можеш да убиеш някой. И започваш да се питаш какво стана с мен? Винаги съм мразела агресията, какво се случва?. Ами нищо не се случва просто целия несъзнаван материал си пробива път към съзнанието ти, защото ако остане несъзнаван още една минута, мозъкът ти ще експлоадира и ще изперкаш. Просто тяло-съзнанието ти се саморегулира. Лошото е че ставаш опасна за околните. Какво може да се направи? В психологията процеса по осъзнаване на Сянката и обединяването и с Персоната се прави с така наречения речник за обратен превод. Ето какво имам предвид. Значи да поясня, първата дума преди тирето показва какво осъзнава за себе си Персоната, а в тората дума е обратния превод това което сме забутали в Сянката не го осъзнаваме и дори сме забравили, че е наше, че ни принадлежи. Пример: Персоната осъзнато изпитва притеснение, неосъзнато това е влечение. По надолу ще забележиш следното: "Страх/искат да ме наранят/ - Агресивност/ Ядосан съм и ми се ще да цапардосам някой/" Ето това е което ни трябва и какво иска да ни каже то? Твоята Персона е живяла в осъзнат страх от нараняване в продължение на много години, обратно Сянката за която дори си забравила че я има е ядосана, бясна и иска да цапардоса някой. Но ти не го осъзнаваш този процес си тече с натрупване в твоето несъзнавано, докато един ден толкова вече се е натрупало че ако не изкочи в съзнаваното при Персоната е твърде вероятно да изкукоригаш. Значи добре ще е за теб, когато изпитваш осъзнат страх от нараняване просто да си кажеш всъщност съм толкова бясна, че ми иде да цапна някой. И обратно, когато усетиш че си много агресивна си казваш в действителност съм много уплашена. Каква е целта на тази самотерапия? Когато осъзнаеме и интегрираме и двете си половини Персоната и Сянката това което се случва в несъзнаванато вече не е толкова опасно за нас. Ние го осъзнаваме, знаем за него, преживяваме го приемаме, че е част от нас, то не се натрупва и няма опасност да експлоадира в един хубав ден с което да нараним околните или себе си. Дори и да не ме разбра какво точно искам да ти кажа, просто приеми че цялостната Весела освен уплашена е и агресивна, освен тъжна и депресирана е и гневна и ядосана. Това си ти като едно цялостно съзнание, това са твоите добри и лоши качества, не е нужно да подтискаме лошото у нас и да толерираме само доброто. А и е невъзможно, лошото колкото и да го забутваме по долапите накрая все ще изкочи от някъде, но вече няма да е една дребна и незначителна лошотийка, а ще е придобило застрашителни и опасни размери в следствие на подтискането му.

Речник за обратен превод. Най – честото значение на различните симптоми на Сянката.

Притеснение – Влечение;

Отхвърляне/никой не ме обича/ - Хич няма да се церемоня с тях

Вина/карате ме да се чувствам виновен/ - Възмутен съм от вашите претенции

Тревожност – Възхищение

Срамежливост – Реакцията на другите ме интересува повече отколкото предполагам

Импотентнос/Фригидност – Няма да му/й правя кефа я!

Страх/искат да ме наранят/ - Агресивност/ Ядосан съм и ми се ще да цапардосам някой/

Тъга/депресия/ - Гняв, направо откачам

Затвореност, апатия – На всички ви ще разкажа играта

Не мога – Не ща и толкова!

Задължение /Аз трябва/ - Желание /Аз искам/

Омраза/гаден си ми заради еди какво си/ - Не харесвам еди какво си у себе си

Завист/ти си толкова велик/ - Всъщност аз съм много по – добър отколкото предполагам

Stalker написа:
Благодаря на Kamino за новия раздел "Кулинарно изкуство".
Мислех си в тази посока, че и самото творчество е проявление на човешката природа.
Било то като сублимация на несъзнаваното, било като стремеж за самореализация и доказване... Та навярно някъде може да се вмести и една такава тема - "Творчеството и човекът"? Има ред филми, картини, книги и други форми на материално и духовно изкуство, които изследват или разкриват човешката душевност и предизвикват размисли /а понякога - и страсти/


Докторът даде добра идея в чата да има и ренесансови художници в сайта. Но там пространството е ограничено. Така ми хрумна, че тази тема на Сталкер би могла да се развие тук във форума. Където има възможност за по-големи изображения, така че да се почувства в пълна степен какво е желаел да ни предаде художника чрез картините си.

Е благодаря Ви! Екипът на сайта винаги е отворен към новите идеи и предложения, идващи от Потребителите.

Само ми дайте малко време да обмисля и да подредя добре и естетично галерията.

Бързата работа, срам за майстора!

Мили хора, отскоро съм сред вас и ми се иска да ви попитам : Как си представяте перфектното общуване,или хайде да речем-кое би било онова, което бихте искали да споделите със себе си и с другите? Какво бихте искали да обсъдите, какво бихте премълчали и какво искате просто да научите докато споделяте личното си време в лутанията из приятните странници на предпочитания от вас сайт?Как приемате чуждото мнение и как бихте искали да приемат вашето? Защото има хора, които неподходящата дума ще отпрати огорчени и самотни в тъмния мрак на отхвърлянето. За мен смисълът на общуването е в обсъждането, в приемане на различното и в подкрепяне на нуждаещото се съзнание.И на желаещото да намери здраво основание за грамотен и щастлив избор. За себе си избрах да споделя ограниченото си лично време точно с вас, защото наред с научността и интелигентността на поднесената информация открих в лицето на създателите и мисъл-добронамерена, загрижена и отговаряща на моите представи за широко скроена човечност.А вие?

Въпроса е зададен за общуването в интернет, но не ми се говори за него.

Аз си представям перфектното общуване с любим човек безсловесно. То представлява жестове, поглед, усмивка, погалване, прегръдка, целувка, а защо не и да си прочетем мислите. Ако двама души (тук разбира се говорим за мъж и жена и за обич) умеят да си четат мислите много от недуразуменията, които думите създават биха отпаднали. Че как ще изневериш и ще го скриеш? Как ще излъжеш и дори няма да се изчервиш? Не става, няма как да стане.
По-лесната форма на безсловното общуване е така наречената емпатия, чувстваш това, което човека до теб чувства, всичките му/и положителни и отрицателни емоции. Доста хора го умеят, но дори не го забелязват. Тук вече не става дума само за любимия мъж/жена. Ако например на спирката на трамвая до вас застане човек разгневен на нещо и дълбока тъжен и постои така секминута,две, дори и по-малко. Е твърде вероятно качвайки се в трамвая да се сопнете на някои че е застанал точно на вратата или дори да организирате цял трамваен скандал. После размишлявайки си си казвате "какво ми стана, събудих се с такова хубаво настроение и деня е приятен слънчев, а изведнъж се разбеснях". Това се случва с хората които никак, ама никак не обръщат внимание на безсловесните послания и сигнали. А те съставляват 80 % от начина ни на общуване, само 20 % са словесен обмун на информация, чувства, емоции и т.н.
Лично аз имам отлично развита емпатия, казват че това е първото стъпало към следващото - телепатията. Не се хваля, емпатията е бреме и натоварва, особено когато човек не е уравновесен нито психически, нито физически. Тогава цялата сила на човешките чувства и емоции се стоварва върху теб и се чудиш какво да ги правиш, прекрасно знаейки, че те не са твои, а чужди.
Добре е да стане ясно, че тука не говорим за екстрасенси и ясновидци и прочие! Става дума за научно доказани теории и постулати и чисти инстинкти. Преди да проговорим като кречетала древните ни предци са общували единствено безсловесно, както и до ден днешен го правят животните. Тогава интуицията ни (което не е правилната дума) е била много по-силна от днес, както и всичките ни останали сетива. За пример веднага ще дам човек, който е сляп по рождение или дори не по рождение, той никога няма да се блъсне във вас на улицата. По вероятно е вие забързани на някъде с неизменните слънчеви очила на носа си, които повечето от нас окачват и на ушите си да пометете слепия човек. Ето за това говоря не за ясновидци и т.н.
Вече споменах за моята социална фобия на друго място във форума. Искам да успокоя хората със същия "проблем", че това не е психическо заболяване както се твърди и няма защо да се страхувате от него и да се раздухва чак толкова и да стига до лечение с хапчета и терапии. Тази погрешно наречена фобия е чисто и просто добре развита емпатия или започваща да се развива емпатия. Може да сте си съвсем спокоен и да имате среща с човек, който се страхува много от нещо или от някой. Този човек се е стегнал, колан, вратовръзка, куфарче, скрил и покрил е стаха си дълбоко под пластове и естествено го проектира наоколо около себе си. Когато емпат срещне такъв човек той започва да изпитва помитащия страх или пък гняв или безметежната тъга и депресия на онзи или онази дето са се стегнали в модната тенденция в стемежа си да изглеждат, а не да бъдат.
Пак казвам емпатията не е нищо страшно и опасно, но води до изолация, когато човек няма и незнае как да постигне психо-физическо равновесие, контрол и самоконтрол. Към емпатията разбира се се прибавят и вашите собствени грижи и проблеми, тревоги, страхове, гняв (вие не сте безгрижни предполагам) и тогава се оформя диагнозата "социална фобия", хапчета, абкохол и порочен, затворен кръг.
Не считам за нужно да бъде лекувано нещо, с което природата съвсем естествено ни е надарила. Друг е въпроса, че живота който живеем, начините на общуване, които имаме, с една дума Биг Брадъра е превърнал естественото състояние в заболяване поради липса на равновесие в психосоматичния организъм.