По случай новите сезони на тъпите реалити шоуто, които почват, реших да дискутираме една такава тема, далеч от пошлостта и простотията на телевизията.
Може да споделите всичко, което ви е направило впечатление в романа, философска или друга книга свързана с определена наука. Да кажете няколко думи за автора, защо книгата е препоръчително да бъде прочетена, с какво ще ни обогати, какви празноти в знанията или в живота ни ще запълни.
Последната книга, която привърших преди няколко дни беше Лабиринтът на Съдията Ди. Автор Робърт ван Хюлик. Това е сборник от три тома, част от по-голяма библиотека вкючваща така наречените Китайски загадки. Или Китайския криминален роман. Няма да се впускам в подробности, защото в сайта направих някои подсказки за този вид литература в категорията Дао

В момента съм в началото на Богове, гробници и учени. Автор К.В. Керам. Тази скъпоценна книга, заедно с Най-древният жител на Америка от същия автор открих на една сергия за преоценени книги преди доста време. Взех си това богатство за скромната цена от 8 лв. за двете. Препоръчвам на всички по-често да се спират до тези сергии. Дори и книжката да е доста стара и разпарцалосана нищо не ни пречи да я подвържем и да се грижим за нея правилно.
Истинското име на археолога К.В. Керам е Курт В. Марек, той е роден в Берлин в семейство на дърводелец на 20 януари 1915 г. Богове, гробници и учени е публикувана няколко години след Втората световна война, през 1949 г. Богато илюстрована е и написана с лек и увлекателен стил.

Правилно ли забелязвам, че К.В. Керам е обърнал фамилията си, за да се получи псевдонима? Марек четено на обратно е Керам.

Аз чета Лунната долина на Джек Лондон. Разказва се за живота на младо бедно семейство и трудностите през, които преминават, за да намерят накрая Лунната долина, щастието и разбирателството.

Джек Лондон като автор не се нуждае от представяне. Роден е на 12 януари 1876 - Сан Франциско, САЩ. Умира на 22 ноември 1916 Глен Елън - Калифорния, САЩ.

Аз чета едновременно няколко неща. "Световните религии в Америка" - доста грамотно съставен, но недотам добре преведен сборник, койюто излезе наскоро. Има например добър анализ на връзката между теософията и по-късното възникване и развитие на ню-ейджа.
"Очевидность и тайна. Избранные труд, Фритьофа Шуона" и превода (в ръкопис) на "Черния Лос - свещените пътища на един лакота".

Ето кратко въведение към Световните религии в Америка. Мисля, че би било добре да се прочете.

"Тази книга представя всички световни религии, така, както те процъфтяват навсякъде, но и в техните характерно американски форми (юдаизъм, християнство, ислям, будизъм, индуизъм и пр.). Към това добавя и специално внимание към "произведените" в самата Америка религии (сциентология, адвентисти от седмия ден, Свидетели на Йехова, Християнска наука, теософия, Светии от последния ден, неопаганизъм и вещерство...). На всяка вяра е посветена отделна глава, написана от реномиран специалист в областта, който разказва най-напред за самата религия, а след това - и за облика й в днешна Америка. Към това са добавени и разисквания на три въпроса, които засягат всички религии: отношението им с обществото, политиката, жените."

Тук освен да коментираме книгите, които четем в момента можем и да обсъждаме такива, които сме прочели преди или които възнамеряваме да четем. Тоест да си говорим по принцип за книги. Какво мислите за тази книга, заслужава ли си да се чете или е поредното фентъзи на индианска тематика?

Книгата всъщност се казва "Вървейки по свещен начин", но издателят сметна, че това заглавие не е "търговско" за българския пазар...
Една от добрите книги за инд. религия, излизали в САЩ през последните години.

SexNature написа:
Тук освен да коментираме книгите, които четем в момента можем и да обсъждаме такива, които сме прочели преди или които възнамеряваме да четем. Тоест да си говорим по принцип за книги. Какво мислите за тази книга, заслужава ли си да се чете или е поредното фентъзи на индианска тематика?



Купих си я тази книга и започнах днес да я чета. Нямам неприятни усещания и недоверие за момента. Съвсем в началото съм. Като понапредна ще коментирам. Може би в отделна тема, защото тази е обща за книги, не за конкретна книга. В интерес на истината знанията ми за индианските религиозни системи при различните племена са твърде оскъдни, (което си е пропуск) но устата ми е твърде голяма. В тази книга става дума за племената от Северните равнини - лакота, шайени, кроу и асинибоини.

И какви са впечатленията ти сега (когато вероятно си прочело повече)?

Впечатленията ми продължават да са много добри благодаря за въпроса. Смятам също да прочета и книгите препоръчани в края на книгата - Митове и легенди на северно-американските индианци, Седемте видения на шамана бизонова шатра, Ти и земята сте едно. Както и Куция Елен - търсач на видения и Подиграващия враните - шаманска мъдрост и сила.

Това донякъде ще запълни липсата ми на по-задълбочени знания за индианската култура, бит и традиции.

Искам обаче да подчертая, че каквото и да изчета и колкото и да изчета от мен индианка няма да стане. Това важи и за всички останали родени в България. Нека не се заблуждаваме с романтични мечтания. Считам, че за да се доближи поне малко човека от България до индианската култура, то той или тя би трябвало да посвети живота си на това. Тоест да отиде и да живее сред индианците, да се ожени за индианка (ако се намери коя да го поиска), да си народят много индиано-българчета.
И от време на време да идват на море или на планина в България, за да може индианската жена също на свой ред да се запознае с българската култура и традиции, ако желае разбира се.
Мисълта ми е, че е малко дразнещо да се натъквам на "индианци" в чиито лични карти пише: гражданство - българин/българка. Които са прочели гореизброените книги, Винету и още други на тази тема сериозни трудове и не до там сереиозни. Нямам нищо против разбира се всеки сам избира какво да чете или да не чете. Просто съвета ми е не конкретно към Вълка, а по принцип първо да опознаеме собствената си шарена черга, култура и традиции. Има достатъчно исторически материал. След това ако ни се пътува да прескочим отвъд голямата вода и да се запознаем и с индианската култура или с която и да било друга култура, която представлява интерес за нас. И чак тогава да се самоопределяме като това или онова.
Ако по някаква причина неможем или нежелаеме да направиме тези неща е добре да се ограничим с прочита на книгите и да се погледнем личните карти.

Аз на този етап нямам намерение да предприемам изследователски поход отвъд голямата вода на запад или отвъд голямата планина на изток. Затова ще се задоволя с приятното четене само.

P.S. Намерих доста интересни пасажи в книгата, които ще коментирам в другата тема посветена специално на нея. Стига и някои други хора от форума да си направят труда да я прочетат. Иначе монолозите мога да си ги водя и извън форума.

монолог

Доста любопитно... Всичко това е чудесно, ако нямаше някои малки, но важни подробности.

Мен ме интересуват свещеното и практиките на силата.
Свещените традиции не се измерват с шарани черги. Какви са българските разбирания за Силите в света? Може ли някой да каже? Ама не някакви общи приказки, а това какво точно предтавлява Земята, какъв е духа на Вълка, на Гарвана, на Коня? Можем ли да контактуваме с тях, и по какъв точно начин? Има ли смисъл да го правим и защо? Кой е нашия покровител, как да го намерим и да се свържем се него? Какъв е смисъла на всеки конкретен ритуал, как точно се прави (т.е. какво ТОЧНО се пее, колко пъти и защо се повтаря, как се поставят ръцете и защо така, а не иначе, как трябва да си облечен - или съблечен , как боядисан и... още ХИЛЯДИ неща). Всичко това българската традиция, дори да го е имала някога, много, ама много отдавна го е загубила.
А ако видим фолклорните разбиранията на българите за света около тях (напр. за животните - справка да речем у Д. Маринов), можем направо да се потресем...

Затова аз предпочитам една жива и конкретна традиция, която на всичкото отгоре съдържа много сила.

Няма абсолютно никакво значение какво пише в личната ти карта - и без това това НЕ Е истинското име на човека.
Сещам се за думите на един индианец "да бъдеш индианец - това означава не да имаш червена кожа, а определен начин на мислене".
И Куция Елен казна нещо подобно - "Да си индианец това е не е въпрос на процент от кръвта, а Път в живота".

Никой от нас не е индианец като расов тип, но има немалко индианци с бял, жълт или някакъв друг цвят на кожата. Както днес има и индианци, които са си чисти уасичу. Така сиуксите наричат белите. Означава "алчните".

Но както правилно отбелязваш, нещата не стават с четене на книги. Затова и хора от България ходят "отвъд Голямата вода", живеят където трябва (не в градовете на уасичу, във всеки случай), борят се - нерядко с риск за живота си, да заслужат доверието на индианците. И правотото да учат. Учат при свещените мъже и жени. И научават разни неща...

Така че нещата не са толкова прости, уви.
И българските чергите са хубави, ама никой неможе да каже примерно какво означават шарките по тях и защо се слагат. Защото определено подобни неща не са просто (или само) за красота. А индианците могат да кажат това за своите черги...
И така е с почти всички неща.

Тъй като снощи писах горното по нощите торе-долу в полусън , бих искал да обобщя.

В т.нар. български традиции аз не откривам никаква конкретика за нищо, т.е. не виждам възможност за някакво практическо използване (ако изключим емоционалните преживявания, но това е вече от друга опера).

Може би е въпрос на настройка. Примерно музиката. За мен музиката е израз на цялостна атмосфера, тя създава цялостно преживяване. Картини, настроения, цялостна атмосфера.
Да вземем гайдата. Като слушам българска гайда, виждам пасящи офси , с всичките му други прелести на селския български бит, които не ме изпълват с ентусиазъм, меко казано...
Когато слушам шотландска гайда, виждам мъже с полички (но еднакви - с клановия им тартан ), нарамили разнообразни остриета, които отиват да си вадят червата с мъжете от съседния клан. Което ми се вижда доста по-достойно занимание от милите картинки, описани в нашия фолклор...
Но аз съм си такъв човек... "Изкарвай Гано говеда" или "Брала мома къпини" не ме умиляват...
Умилява ме примерно песента на арикара "Враго мой, аз идвам за твоя прекрасен бял кон".