Кои са те? Усмивка, стих, верния приятел, който е голям човек и е прекарал безсънни нощи, за да ти възтанови сайта (тук си говоря за мен).
Коледната нощ на Нели в парка, заедно с любимия, за която сподели в предишния форум....

Една японска поговорка гласи: "Една мила дума, може да топли три зимни месеца."

Малкото нещо за мен в тази дъждовна вечер беше чаша червено вино, мерло от Ивайловград. При това домашно.
Животът е хубав!

Малките неща, за мен днес това беше едно жълто- черно птиче, което видях сутринта докато си пиех кафето. Подскачаше по снежните клонки, чуруликаше и ме накара да се замисля как умее да се радва.

Малките неща са всички тези дребни прояви на доброта и милосърдие, заради които ти се струва, че в мрачното, сиво ежедневие си е пробил път лъч от надежда... За мен това са например снощното ми излизане в една малка свищовска кръчмичка, където бяхме само двама души клиенти и сервитьорката беше изключително мила и любезна със нас. Това са също две огромни добродушни сладурски кучета вълча порода, които се скитат заедно из снега. Много, много неща.

Хубаво е да има "малки неща", които всъщност са големи стъпки... Осъзнаването на тяхната маловажност може да увеличи тяхната важност. Един скромен, но всеотдаен жест, се забелязва когато бъде оценен. Дали (пре)оценяваме правилно след време жеста, когато оценим по друг начин човека?

За мен е голяма чест, мъдрец като Омар Хаям да посети скромната ми страноприемница. Предлагам първо да ви нагостя и да ви предложа топла и уютна стая за през ноща. Нека коня ви отпочине след дългия път...
Една шотландска поговорка гласи, “Bheirinn cuid-oidhche dha ged bhiodh ceann е fir fo 'achlais" или "Ще му дам храна и подслон даже ако носи глава на човек под ръката си".

Българската поговорка пък гласи: "По дрехите посрещат, по ума изпращат."

Нека първо посрещнем и оценим човека, а след това жестовете му или липсата им.

Добре дошъл!