Това е текст от една песен на Yarabi - I amar (Светът). Самата песен може и да не ви хареса, но текста е много хубав и реших да го напиша.

Светът е променен
Чуствам го във водите
Чуствам го в земята
Помирисвам го във въздоха
Чуствам го в земята

Помня когато ти взе болката ми
само ти може да ме направиш пълноценен отново
Мога да чуя гласовете в главата ми
които крещят името ми
Аз съм улашен

Светът е променен
Чуствам го във водите
Чуствам го в земята
Помирисвам го във въздоха
Чуствам го в земята

Не говориш ли?
Любовта ми е отвъд небесата
прогони страха ми и ме накарай да летя
само ти може да гледаш в миналото
Ще те последвам и в мрака

Светът е променен
Чуствам го във водите
Чуствам го в земята
Помирисвам го във въздоха
Чуствам го в земята

Далеч от дома в тъмнината
Аз съм съвсем сам, силно се съмнявам
Търсейки светлината вътре в ума ми
Аз съм загубен във времето, сляп завинаги

Светът е променен
Чуствам го във водите
Чуствам го в земята
Помирисвам го във въздоха

The Show Must Go On

Празни пространства - какво чакаме сега?
Изоставени места - мисля, знаем резултата.
Пак и пак.
Знае ли някой какво търсим в този свят?
Друг герой, престъпление без смисъл друго,
зад завесата, във пантомима скрито.
Чакай сега!
Кой иска да понася всичко това?

Шоуто трябва да продължи,
шоуто трябва да продължи.
Сърцето ми отвътре е разбито,
гримът ми може би се свлича,
но усмивката стои.

Каквото и да стане, на шанса аз ще го отдам,
друго сърце разбито, друг провален романс.
Пак и пак.
Знае ли някой за какво живеем в този свят?
Може би се уча,
трябва по - добър да съм сега.
Скоро ще се скрия аз зад ъгъла.
Навънка пука се зората,
но вътре в мрака да съм свободен искам аз.

Шоуто трябва да продължи,
шоуто трябва да продължи.
Сърцето ми отвътре е разбито,
гримът ми може би се свлича,
но усмивката стои.

Душата ми е оцветена като крила на пеперуда,
красиви приказки за вчера ще порастнат, но да загинат няма,
мога да летя, приятели!

Шоуто трябва да продължи!
Шоуто трябва да продължи.
Ще го срещна с усмивка,
няма аз да се предам,
ще продължа със шоуто.
На афишите ще бъде моя лик,
ще преодолея и смъртта,
Трябва да намеря начин аз да продължа,
със шоуто,
със шоуто.
Шоуто трябва да продължи.

Така е озаглавена статията която намерих в списание Ние, брой от месец март 2002г. Поразително е, поне за мен как събитията описани в 1984 г. се претворяват в действителността! Авторът е Георги Аронов

ХХІ век – бойно поле “Евразия”

Ще има ли “азиатско НАТО” и възможно ли е в Азия да избухне първата на планетата ни истинска атомна война?
Войната срещу “международния тероризъм” и стремежът на САЩ към тотална доминация, очевидно изискват и радикалното преразглеждане на досегашната световна система за сигурност (доколкото, разбира се, въобще съществува такава). Затова и не е изненадващо, че в информационното пространство все по-често се обсъжда възможността от възникването на нови съюзи, някои от които се основават, върху (поне на пръв поглед) твърде причудливи конфигурации. Така например, по време на италианско-британските преговори в Рим през февруари, се е обсъждала идеята за “създаването в рамките на Евросъюза на нов стратегически алианс”, с участието на Италия, Испания и Великобритания (т.е.на трите най-проамерикански настроени страни-членки на ЕС). Впрочем, процесът на проучване почвата за формирането на нови геополитически съюзи, обхваща не само Европа, но и Азия.
“Азиатското НАТО”
В средата на февруари японският военен министър Накатани заяви, че “занапред трябва да укрепваме отбранителното сътрудничеството с азиатските държави и да създадем на континента съюз, аналогичен на НАТО”. Като предполагаеми съюзници той изброи Китай, Русия, Южна и Северна Корея и САЩ. Прдвижда се предложението му да бъде официално обсъдено през юни, на срещата организирана от Института за международни стратегически изследвания (ИМСИ) в Сингапур. Разбира се, все още не става въпрос за официална инициатива, но изявлението на японския министър, само по себе си, е симптоматично.
По време на официалното си посещение в Токио, президентът Буш отбеляза, че “Япония е най-надеждния ни съюзник”. Което обаче не попречи на “най-надеждния съюзник” да се откаже от участие, съвместно със САЩ, в създаването на прословутата Система за противоракетно отбрана, мотивирайки отказа си с огромните средства, които би погълнала програмата. Затова, ако разглеждаме предложението на Накатани като чисто японска инициатива, то вероятно отразява стремежа на Токио да получи допълнителни гаранции за своята сигурност в днешните “все по-несигурни времена”. Възможно е също, японците да са загрижени от голямото усилване влиянието на САЩ и Китай в региона и да вярват, че формирането на единна система за сигурност с тяхно участие би им помогнало да решат проблема. Защото в подобен колективен алианс, действията на страните-членки са далеч по-прогнозируеми, а и самият “формат” на съюза е идеален за провеждането на една многопосочна и балансирана политика.
При всички случаи обаче, идеята за алианса има по-скоро “сценарно-теоретичен” характер. Тя тепърва ще бъде лансирана от японците в големите средства за масова информация за да се проследи реакцията на потенциалните съюзници и противници, а след това ще я анализират и експертите от ИМСИ. И едва след това могат да се очакват някакви крачки в сферата на “реалната политика”.
Междувременно, доста по-реалистичен изглежда сценарият за възможен
Геополитически съюз между Русия, Китай и Индия
За първи път той бе лансиран през декември 1998 от тогавашния руски премиер Примаков. А вече през януари 2002, по време на извънредното заседание на външните министри на държавите от Шанхайската организация за сътрудничество (Китай, Русия, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан) бе предложено привличането в нея на Индия и Пакистан. В случая Пакистан фигурира по-скоро като демострация на “добра воля” от страна на участничките в ШОС, защото точно тогава отношенията между двети страни бяха крайно напрегнати, поради поредното изостряне на Кашмирската криза. Макар че не трябва да се забравя отдавнашното сътрудничество между Пекин и Исламабад, на който китайците продължават да доставят ракетни и ядрени технологии.
В миналото, перспективата за създаването на подобен съюз на “азиатските гиганти” се възприемаше скептично от международните наблюдатели поради наличието на прекалено много проблеми от икономически и политически характер между тях. Тези проблеми съществуват и днес. Само че, на фона на “войната срещу международния тероризъм”, изглежда биват постепенно измествани от осъзнаването на “взаимната необходимост” в сферата на сигурностто и чувството за “цивилизационна солидарност”. Показателно е, че по време на неотдавнашото си посещение в Индия, китайският премиер Чжу Жън-цзи отбеляза голямото сходство в подхода на двете страни към световните проблеми, подчертавайки “големия принос на Индия и Китай за световната цивилизация”, както и “сходното историческо минало и взаимната подкрепа в борбата за независимост”.
В своята съвкупност, всички тези фактори значително увеличават шансовете на стратегическия триъгълник “Москва-Пекин-Делхи”. Според индийския професор по международни отношения Канти Ваджпай, подобен тристранен съюз има редица положителни аспекти, защото: “Той ще помогне за изграждането на азиатска система за сигурност, ще облекчи борбата с религиозния екстремизъм, ще позволи по-доброто използване на енергийните ресурси в Средна Азия и ще представлява ефективен отговор на ракетните планове на Вашингтон… И трите страни се опасявят, че САЩ се готвят да разположат по цялата планета свои военни бази и разузнавателни системи, което би им дало възможност да прибягват до недопустимо насилие”.
Наред с растящата дипломатическа активност, потенциалните съюзници укрепват и военно-техническото си сътрудничество. Така, съгласно протокола за военно сътрудничество, Русия ще достави на Индия притежаващите голям обхват на действие морски ракетоносци “Ту-22МЗ”, един самолетоносач, изтребители “Миг-29К”, бойни хеликоптери и друга военна техника. Междувременно руснаците строят за военния флот на Китай ескадрени миноносци на обща стойност 1,4 млрд.долара.
Очевидно е, че изграждането на подобен “Евразийски блок” сериозно би променило световния баланс на силите. Само че, за практическото създаване на подобен блок, способен да се превърне в нов световен силов полюс, политическото желание за сближаване между нерядко разнопосочни интереси съвсем не е достатъчно. Необходима е и воля за преодоляване на всички онези комплексни (т.е. вътрешни и външни) противодействия, които открай време препятстват формирането на действени съюзи в Евразия. Да не забравяме, че днес тъкмо онази измежду трите страни, която най-малко е подложена на външен политически или икономически натиск, е Китай, а Пекин съвсем не е най-активният в реализацията на въпросната идея. Междувременно, бавното развитие на интеграционните процеси в региона може да бъде прекъснато от поредната глобална (само че, за разлика от 11 септември 2001, този път ядрена) провокация. Във всеки случай, както твърди в средата на февруари испанският “Ел Мундо”, американците морски пехотинци още от сега са получили указания да се готвят и за такова развитие на нещата.
Сценарият на ядрения Апокалипсис
Според вестника, в един от последните доклади на военно-морските сили на САЩ се разглежда следният сценарий за конфликт между Индия и Пакистан в Кашмир: “Индийски самолет с няколко министри и генерали на борда е свален над територията на щата Кашмир. В отговор Делхи нанася ядрен удар по предполагаеми бази на терористите в Пакистан. На свой ред, Исламабад започва контраатака, в началото използвайки “оръжие за сдържане”, но след това, под натиска на местните генерали, отчитащи недостатъчна военна мощ на Пакистан, бива нанесен ядрен удар по индийската столица. Така през 2003 започва първата в човешката история атомна война”. В доклада се предполага, че жертвите на първата ядрена атака срещу Делхи ще са най-малко два милиона.
В тази връзка си струва да си припомним още една аналитично-сценарна разработка на Пентагонта, известна като “Визия за 2020” и изготвен съвместно с корпорацията “Ранд” през 2000 (вж.НИЕ-бр. /01). Един от петте разглеждани в този документ сценарии, носи названието “Новият азиатски ред” и предвижда “нахлуване на ислямисти в Кашмир, след което Индия нанася удар с конвенционални оръжия срещу ядрените ракети на Пакистан, последван от ответна пакистанска ядрена атака”. Тоест, началото почти съвпада със сценария, който днес се изучава от американските морски пехотинци – така или иначе, става въпрос за атомна война. Сюжетът обаче има и продължение, за което едва ли знаят анализаторите от “Ел Мундо”. След началото на атомната война, “… във военните действия се включват и САЩ, които нанасят конвенционални удари по остатъците от пакистанския ядрен арсенал, предупреждавайки Китай да не се намесва. В резултат Пакистан се разпада и там влиза индийската армия, за да възстанови реда. Формираната впоследствие Индийския конфедерация, в съюз с Вашингтон, се превръща в регионален хегемон. В този случай, Китай не печели нищо и затова обръща погледа си към Далечния изток, Русия и Индокитай”. С други думи, когато целия регион се окаже задушен от радиоактивните изпарения, там се появяват американците, “целите в бяло”, за да съберат дивидентите. Само че Ситуацията в Кашмир
съвсем не предразполага към подобни шеги. Както отбелязва и “Ел Мундо”: “ако по време на студената война голямото количество ядрени ракети, притежавани от СССР и САЩ, се превърна в превантивен елемент (доколкото при атомна война биха били унищожени и двете свръхдържави), в случая с Индия и Пакистан наблюдаваме обратното – ограниченият брой ядрени глави провокира желанието те да бъдат използвани, подклаждано от очевидната липса на взаимно доверие и опасението да не се изпадне в безизходно положение, ако противникът атакува пръв”. Впрочем, нека не забравяме, че Съединените щати се славят с умението си предварително да се подготвят за всевъзможни екстремални събития и малко разчитат на чисто ситуационните решения. Макар че, както показва и практиката, ако резултатът от възможни бъдещи събития се оценява от американците като “положителен”, вероятността тези събития действително да се случат, по правило, нараства.

Пожелавам приятно гледане на всички идиоти, циници и тъпаци, които няма да разпознаят себе си във филма. Аз се радвам, че подобни плужаци не населяват моето обкръжение и пространство. Макар и да ми се е налагало да общувам с едни от най-тлъстите им представители (на идиотите, затъпели от цинизми и простотия).

Представям ви част от субтитрите на филма...

"В началото на 21-ви век...човешката еволюция се намира в преломен момент. Естественият отбор, процесът, при който най-силните, най-умните...най-бързите се размножават
с по-голям успех от останалите..процесът, който някога толерирал изявата на най-добрите белези на човека...сега започнал да подкрепя
други белези. Повечето фантасти
предричали по-цивилизовано и по-интелигентно бъдеще. Но с времето нещата изглежда
поели в противоположна посока.
Масово оглупяване. Как се е стигнало до това? Еволюцията не толерира непременно
интелигентността. Без естествени врагове,
оказващи натиск върху стадото, тя започнала да толерира тези,
които се размножават най-бързо, а интелигентните превърнала в изчезващ вид....
Годините минаваха, докато Джо и Рита спяха безсъзнателно. А човечеството оглупя до
застрашителни размери. Някои таяха надежди, че
генното инженерство ще поправи тази насока в еволюцията. Но за зла участ най-големите
умове и ресурси бяха впрегнати в борбата с косопада и удължаването на ерекцията. Междувременно населението нарасна, докато
интелигентността продължаваше да пада, а човечеството стана неспособно да решава най-основните си проблеми. Като тези с боклука, който се трупаше неконтролирано от столетия. А това доведе до Великата лавина от боклук през 2505 г., която активира процеси, променили света завинаги.
Задръж.
- По Канал на "Насилие" следва нов епизод на "Ох, топките ми! Яко.

Без да осъзнава коя година е, Джо се скиташе по улиците, с надежда да открие помощ. Но английският език се беше изродил в смесица от планинско-долинно селски и жаргон от гетата, примесен със сумтене. Джо успяваше да ги разбира, но когато той говореше
с обичайния си глас, на тях им звучеше надуто
и педерастки...
Джо се събуди в свят,
изпаднал в криза. Икономиката беше силно
занемарена. Огромна прашна буря беше
унищожила запасите от храна. А на челно място в бокс-офиса беше филм, наречен "Задник". И беше само това цели 90 минути. Спечелил беше осем Оскара, включително и за сценарий....

....Дуейн Елизондо Камачо, петкратен
шампион по кеч, порно звезда и президент
на Съединените щати свика специална среща на
най-умните хора на света....."

Камино, това стихотворение е за теб. Автора е Ясен Ведрин

Все по-често пронизва ме болката вляво
и сърцето напомня за тялото тленно.
Аз живях като вятър. Сега ми остава
да потърся следите на всичко безценно.
Не строих за чедата си дом с керемиди.
На чешма не написах послания тежки.
Бях невидим, а исках светът да ме види.
Ангел бях, но уви, ме разбраха човешки
Влюбен в слънцето бяло, раздало лъчите,
влюбен в облака - дъжд по земята изплакал,
аз поисках да дам светлина на душите,
да изтръгна сърца от коптора на мрака.
Казват, думи съм писал и с думи съм страдал.
Тъй видели са моите жертви небесни.
Дух оставих ви, хора! С Дух преборих се с ада!
С Дух изпълних крилете на моите песни!
Керемиди се чупят, домът ще се срине.
И чешмите пресъхват. Яде ги ръждата.
Но Духът - Той не може във тлен да загине.
И свободен е вятърът - чист в синевата.
Все по-често пронизва ме болката вляво
и сърцето напомня за тялото тленно.
Аз живях като вятър - не за земната слава.
(И надявам се туй да ми бъде простено!)

Много благодаря за стиховете, но не съм като Вятъра, а като Водата. Също ти благодаря за добрата идея да поставиш стих в отговор на темата за идиотокрацията и то стих на български поет.

И аз ще продължа със стихове, но на водна тематика.

Обичам водата и тя ме обича
На дъжд, на вода или локва
Все в морето се стича
Кипи и се плиска, шуми в планините
И кротка и тиха тече в долините
Обичам водата и тя ме обича
И в нея ще вляза на вода ще приличам

Стиха е от книгата Владетелите на Руните, но не си спомням кой том точно. Ето и още едно водно стихотворение. Автора е Тоня Трайкова

Спряла е лодката ...

Спряла е лодката, тиха и гладка – водата,
никакъв полъх дори от случайна въздишка,
аз неподвижно стоя, не поглеждам греблата,
не забелязвам ни празната мрежа, ни нищо.

Няма уверено вече ръце да протегна,
нито да чувствам как плавно вълните ме носят,
няма къде да се скрия от страшната жега,
няма блестящите риби с любов да докосвам.

няма неверни мъже в полунощ да обичам
и да им раждам деца, премаляла от болка,
няма в поройния дъжд гологлава да тичам
и да съм мокра до кости, но жива и волна.

Никой по тия проклети места не остана
и между пръстите златният пясък изтече,
чу се настроен залутан акорд от пиано,
ала и той в маранята изгуби се вече.

Спряла е лодката, тиха и гладка – водата,
никакъв полъх дори от случайна въздишка,
аз неподвижно стоя, не поглеждам греблата,
нищо не чакам от себе си, нито пък свише.

Искам тук да кажа за това, което се случва в Бургас. Собственика на телевизия СКАТ и един от лидерите на партия Атака, постави наблюдателни камери из целия град и не само из града! Повече за това, което се случва в Бургас можете да прочетете
ТУК



А най-възмутителното е, че предговора към новото издение на 1984 г. Големия брат те наблюдава е написан лично Волен Сидеров със заглавие Защо Оруел е актуален и през 2004-та?
Може да трябва да препиша "пролога му" и да го постна тук! Но мисла че лицемерните и противни "писатели" на "пролози" не си заслужават труда! Но ето все пак нещо от така наречения пролог, който съсипва цялото ново издание на книгата.

" Днес Оруел би се почувствал сбъднат пророк, ако се разходи в своя Лондон и види стотиците камери, следящи всеки минувач.....Не ви ли напомня това Полицията на мисълта от 1984?"

Да Сидеров напомня ни! Но поне не пиши пролози към класически романи, с цел популизъм! Виж си съпартииците, да ни пази Господ от такива като теб и Валери Симеонов, отрасли и възпитани в строгите правила на Биг Брадър

Може да продължите да дискутирате темата ТУК