История на темата: Джордж Гарлин за живота
Последните мнения - (Най-новото мнение е първо)
|
Kamino |
Човешкия живот не струва нищо повече от сълзите на хората, които са го
обичали!
Предсмъртното писмо на Габриел Гарсия Маркес
"Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук. Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават. Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед! Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си. Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им... Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги. Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане. Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам "обичам те" и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя. Утре-то не е гарантирано за никого - нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш "извинявай", "прости ми", "моля те", "благодаря" и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Покажи на приятелите си какво означават за теб. "
Въпроса може да бъде зададен и по друг начин. Колко струва да си Максим Стависки в България? Струва два погубени живота след шофиране в нетрезво състояние и две години и половина условна присъда!
Според Конституцията на РБ...
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и
права.
(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви
ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност,
етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или
имуществено състояние.
Това гласи чл. 6, ал. 2 от Конституцията на РБ. Що се отнася до Максим и разни други, закона би трябвало да се преформулира: "Всички
граждани са равни пред закона, но някои са по-равни от други, например
предвид имущественото им състояние!" |
|
white wolf |
Това е част от статия от сайта, цитирам я, защото точно изразява мнението ми за сегашното състояние на обществата и на живота който водим.
"Нерадостното заключение е, че обществото поне в този смисъл е лудо. Алън Уотс заявява : “Трудно е да избегнем извода, че приемаме определение за нормалност, което е ненормално.” Ницше пише :” Лудостта у отделния човек се среща рядко, но при групи, партии, нации и епохи, тя е правило.” Дори Х.С. Съливан е казвал на своите студенти по психиатрия: “ Искам да запомните, че при настоящето състояние на обществото, пациентът е прав, а вие грешите.” Най – жестоко, но красноречиво тази идея е изразена от психоаналитика Ленг: “ Много преди да възникне опасността от термоядрена война на нас ни се наложи да се простим със здравия си разум. Започваме с децата си. Особено важно е да ги хванем навреме. Без цялостно и бързо промиване на мозъците техния мръсен разум би прозрял нашите мръсни номера.
Децата все още не са глупаци, но ние ще ги превърнем в имбецили / имбецилност - слабоумие, идиотизъм, безсилие/като себе си, с висок коефициент на интелигентност по възможност. Още от момента на раждането, когато бебето от Каменната ера се изправи срещу своята майка от 21 век, то е подложено на въздействието на силите на жестокостта, наречени любов, точно както преди това неговите баща и майка са били подложени на същото от техните родители. Основната задача на тези сили е унищожаването на по – голямата част от възможностите на бебето и като цяло тази система работи. Докато новото човешко същество стане на около 15 години, то вече прилича на нас – полупобъркано създание що годе приспособено към лудия свят. Днес това се счита за нормално. Отчуждението, съня, несъзнаваното, лудостта - това е състоянието на нормалния човек! Обществото високо цени “нормалния човек”. То обучава децата да забравят себе си, да станат абсурдни и така да бъдат “нормални”. През последните 60 години нормалните хора са убили около 100,000,000 свои нормални събратя." |
|
vesela |
Защо ли си мисля че дъхът ни спира когато срещнем любовта .Но колко хора са я срещали тази истинска и чиста любов.Никога няма да разберем кое е накарало Гарлин да напише тези редове.Но защо ли ми се иска да си поговорим за онези малки на глед неща които наистина спирът дахът на човек,правят го истински щастлив.Колко хора са изричали ОБИЧАМ ТЕ наистина от душа,а не просто за да кажат нещо? |
|
shadow |
Текста спира дъха!!! Благодаря Мастър Го! |
|
MasterGo |
Животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин – известният груб и усмихнат комик от 70-те и 80-те години на миналия век – написал тази невероятно изразителна статия. Отделно може да се публикува и в сайта, но тук ви я предоставям за обсъждания и коментари.
----
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на Луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите лъжи и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големите доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднормено тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината и малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто натиснете “изтриване”.
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
Джордж Гарлин |
|
Форум 
