История на темата: Пещерата
Последните мнения - (Най-новото мнение е първо)
|
Kamino |
Юмако влезе в първата галерия на пещерата, там трите входа се обединяваха. В преданието пишеше: „ В първата галерия тече вечната вода, до втората галерия се стига по въздуха на третата...” Надяваше се да е разчела правилно посланието на древните жреци. Беше решила да използва силите на Орела, за да стигне до третата галерия. Загадката опираше до четирите елемента, втората пещера символизираше Огъня, а третата Въздуха. От всички изкуства на магията Юмако мразеше най-много летенето. Възхищаваше се на птиците, на силните могъщи Орли, които смело разперваха криле и пореха въздуха. Но това не беше нейното най-добро умение. Ансар се справяше отлично с него. Юмако предпочиташе Земята и Водата. Сега щеше да и се наложи да се справи с Въздуха и Огъня. Ако можеше да преоделее страха си щеше да се озове в четвъртата галерия. Пещерата на Мечката, символа на Земята. Юмако трепереше, ледена пот избиваше по цялото и тяло. Затвори очи знаеше наизуст заклинанията, които трябваше да произнесе, за да призове Великия пазител на Скалите – Могъщия Орел. Започна да напява тихо древните думи, пещерата изчезна, не и достигаше въздух, задушаваше се, кашлица раздираше дробовете и....Тогава чу плясъка на силните криле. Орелът беше тук. Юмако успя да си поеме въздух и отвори очи. Гледката беше величествена, тя виждаше с очите на Орела, дишаше спокойно и равномерно въпреки почти пълната липса на кислород, на тази височина. След това всичко изчезна, Земята и Небето, Скалите и Морето. Юмако се намираше в галерията на Мечката. Духовете и бяха спестили преминаването през огнената стихия. Сълзи на облекчение и благодарност се стичаха по лицето и. Но тя знаеше, че в пътешествието, което и предстои през тази тайнствена пещера ще и се наложи да овладее и стихията на Огъня. Огледа се, очите и свикваха с мрака. Древните рисунки, които видя в Пещерата на Мечката изобразяваха убити животни – елени, сърни, зайци, глигани, мечки....Древните жреци не бяха спестили и най-малката подробност от жестокостта и лудостта, която щеше да обладае човечеството.
 |
|
white wolf |
Земята се клатеше застрашително по пътя си в небето. Цялата Природа беше неспокойна, животните се щураха без посока, женските все по-често раждаха мъртви бебета. Пустинята напредваше и обхващаше все по-големи територии. Белия Вълк също беше неспокоен, тревожеше се, че времето изтича, че съвсем скоро полюсите ще се обърнат и целия жив свят ще изчезне безвъзвратно. Всичко се беше объркало още повече след конфликта, който възникна между Юмако и Ансар, но какво можеше да се очаква от две самонадеяни момичета?! Юмако продължи сама към пещерата и дори не се обърна, за да помоли приятелката си да се върне. Гордостта и непреклонността и бяха над всичко, както и неотстъпчивостта и сложния характер, който беше наследила от поколенията смели Амазонки. Разправията възникна в ноща на невиждана буря. Дъждът се лееше из ведро, светкавици разсичаха небето, гръмотевиците бяха оглушителни.. Ансар, излезе от заслона и се метна върху коня си, под проливния дъжд тя пое обратно към света на хората и към своите си занимания. Юмако гледаше в друга посока, към пещерата, към предизвикателството, което и предстоеше и което щеше да посрещне сама с цялата сила на волята си. Белия Вълк стана свидетел на всичко, той следваше неотклонно двете момичета. Сега, когато Юмако остана сама, той почти беше изгубил надежда, че нещо от познатия му свят ще може да оцелее. И тогава чу клетвата, старото заклинание, което беше просъществувало през вековете и което силните Амазонки бяха изричали преди да влязат в битка. Юмако предизвикваше всички стихии, а силния и глас се носеше над планината... |
|
Kamino |
- Древното пророчество според мен говори за обръщането на полюсите и за унищожаването на земята и живота, незнам какво ще търсим, но ако го намерим ще спрем прокобата. Трябва да прочета пак целия текст, там между редовете някъде се казва какво трябва да търсим. Юмако се протегна, цялото тяло я болеше от ноща прекарана под открито небе. Тя обичаше лукса и удобствата, въргалянето в тревата не беше от любимите и занимания.
- Ще вляза да поплувам, после продължаваме.
- Полюсите до сега са се обръщали пет пъти и ще го сторят и шести, ако не се размърдаш. Ансар се изнервяше от тези забавяния и разтакавания, погледна небето на север се трупаха плътни сиви облаци. Задаваше се буря, трябваше да прекосят реката преди стихиите да се развилнеят и да си направят бивак в заслона пред пещерата. – Побързай, извика Ансар до час-два небето ще се сгромоляса над главите ни, трябва да стигнем пещерата преди обяд. - Освен това реката гъмжи от крокодили. Знаеше, че тези доводи няма да откажат Юмако. Обърна се и започна да оседлава коня си и в този момент чу откачения смях на приятелката си.
- По-хубаво е от джет Ансаааар, трябва и ти да опиташ...Пордената дивотия, помисли си Ансар, това, което видя не я учуди. Юмако беше възседнала огромен алигатор, който се мяташе като побеснял бик из водата. Как го беше издебнала, за да скочи на гърба му оставаше загадка, но гледката си заслужаваше. Силните крака на Юмако бяха обгърнали гърдите на крокодила като здрави клещи. Владетеля на река Амазонка се мяташе и скачаше, отваряше ограмната си паст и беснееше, а Юмако се заливаше от смях...
- Само не знам какво ще правиш като решиш да слезеш от гърба му. Ансар се протегна за пушката... Така или иначе трябваше да хванат нещо за ядене преди да влязат в пещерата. Краката и опашката на алигатор бяха деликатес, по-вкусен от жебашки бутчета. Ансар се приближи към реката, прицели се в зейналата паст на звяра и стреля.... – Хайде изкарай го на брега, ще го одерем.
- Дяволите да те вземат, застреля ми джета...Юмако излезе на брега и погледна облаците. – Ще има буря.
- Трябва да направим заслон и да прекараме още една нощ тук. Ще запалим огън и ще опушим месото, защото стигнем ли пещерата, огнената стихия става табу, както е написала жрицата. Ансар гледаше примирено крокодила, още един ден забавяне. Извади ножа си и с хирургическа точност започна да отделя месото, което ставаше за ядене.
- Аз ще се заема с построяването на заслона, каза Юмако. Видях една скала малко по-надолу, мястото е подходящо. – Хайде стига с тази кисела физиономия, ще прекараме още една нощ тук, ще хапваме и пииваме край огъня и ще разгадаваме древния ръкопис, а около нас ще вилнеят стихиите.
Да ще вилнеят помисли си Ансар, това беше едно от нещата, които Юмако обожаваше – тропическа буря с гръмотевици и проливен дъжд. Това сякаш я зареждаше с тайнствена сила и енрегия. Въздуха се насищаше с електричество и самата Юмако сякаш попиваше силите на стихията с всяка пора на тялото си....
 |
|
Delfin |
На сутринта се събудиха от песента на птичките.
- Ех сега да имаше нещо ободряващо-протягайки се каза Юмако.
Ансар вече беше засновала из бивака, обърна се към Юмако и с усмивка отвърна:
- Този хотел не предлага рум сървиз. Ставай, че трябва да тръгваме.
Юмако с присъщото си спокойствие се изправи и започна да прибира импровизираното си легло. Тази нощ и двете не можаха да спят. Усещаха нещо, нечие присъствие, а може би не беше присъствие...някой сякаш ги следваше, близо до тях, а всъщност далече от реалността.
Бързо се качиха на конете и потеглиха. Следваха местата по картата. Мълчание беше обхванало и двете. За какво ли мислеха?
След като преминаха реката, Ансар замислена се обърна към Юмако:
-Давай по ред. Като влезем през трите входа какво ще търсим, тя скалата е последната тайна. Там ще мислим като стигнем. Няма ли да търсим нещо като кивот, но не от злато. Само меркантилистите търсят злато, ние търсим загадки, които да ни дадат отговори на безкрайните ни въпроси.
След няколко часа,Ансар отново разтвори карта,бяха спряли за малко до едно поточе.
- Юмако, тук има още една река, която трябва да преминем. Намира се след един водопад. Днес ще ни върви по вода.
- Но като гледам как напредва времето, май и охлюва ще се окаже спринтьор- продължаваше да говори Ансар.
Юмако се спря за малко,до когато се озърташе непрекъснато.
- Я дай та погледна тази карта.
-Дааа, май няма да стигнем днес, ще се наложи някъде да пренощуваме. А?
-Да, ще търсим хотел пет звезди- добави Ансар.
- Задължително!- отсече Юмако. |
|
white wolf |
Белия вълк изчака двете жени да заспят и се приближи до импровизиравия им лагер. Щеше да остане близо до тях през цялата нощ и да охранява. Той беше последния оцелял от магьосниците на племето Монго, беше посветен в повечето от тайните, знаеше за пророчеството и за тежката прокоба, която беше надвиснала...
Единствената му надежда бяха тези две крехки на пръв поглед жени. Не знаеше дали ще се справят, та нали самите жреци и шамани на племето се бяха провалили, а какво да мисли за тези две самонадеяни момичета. Дори нямаха представа с какво са се захванали. За съжаление нямаше как да разговаря с тях, да ги предупреди за опасностите, можеше да ги следва само в животинския си облик. Ако можеше да приеме човешкия си вид на здрав и силен мъж щеше да е различно, щеше да може да свърши много повече работа и да бъде от полза, а сега можеше само да ги следва от разтояние и да наблюдава. Беше готов да прегризе гърлото на всеки, който се усмели да им навреди по някакъв начин, но това не бе достатъчно...не можеш да прегризеш гърлото на дух, нито на тайните сили владеещи Амазония...
Белия вълк погледна към Луната, помоли се Духа на Великата Богиня - Майката Мечка да бди и закриля двете жени. След това се прикри сред сенките на гората, изчисти всички мисли от съзнанието си. Отдаде се изцяло на сетивата и инстинктите си. Сега той беше един свиреп ловец, последния войн-магьосник от племето Монго... |
|
Kamino |
-Може би затова е толкова важно да са с нас амулетите, за да пазят празните ни тела пред пещерата.
-Говорех за силата на мисълта. По този начин се и визуализират нещата! А ще търсим ли нещо, което хвърля светлина в тунела на загадките? Ансър вече обхождаше мислено пещерата. Нетърпеливо пришпорваше коня си, а разговора я отегчаваше. Юмако тъкмо напротив, изглеждаше сякаш е тръгнала на разходка, разглеждаше облаци и тревички...и си водеше някакъв монолог. Твърде е безразлична и неангажирана помисли си Ансър. Това я безпокоеше, когато Юмако демонстрираше тази своя черта от характера, означаваше, че опасността е сериозна. Беше забелязала нещо или очакваше да се случи нещо, за което не искаше да говори. Любопитството на Ансър се прибави към нетърпението и.
-Ще се надбягвам с вятъра каза Ансър, като едва удържаше буйното животно. Ще те чакам при реката и гледай да не проспиш целия ден...
Юмако продължи с бавното си придвижване, оглеждаше местността, нищо не убягваше от острия и поглед. Имаше нещо, което не беше наред. На няколко пъти беше забелязала сянка, която се прокрадваше между дърветата. Някой или нещо ги следваше неотлъчно...Враг ли беше или приятел?
Слънцето вече се скриваше, когато Юмако стигна реката, гледката беше величествена – Река Амазонка, нямаше думи, които да опишат силата и моща, която притежаваше това място.
Ансър беше направила бивак.
-Ще прекараме ноща тук, утре ще прекосим реката и ако имаме късмет ще влезем в пещерата.
-Спомняш ли си заклинанието, с което жреците и магьосниците от племето Монго са приспивали съзнанието? Юмако хвърли последен поглед към удължените сенки и слезе от коня.
-Спомням си го, напява се ритмично, след известно време човек изпада почти в безсъзнание.
-Последното изречение гласи: „Който открие мъдростта, силата и свободата в четвъртата тайна ще получи скалата като дар.” Тези, които се посещавали пещерата преди нас са мислили че става дума за съкровище - злато, но аз мисля че се има предвид - ще стане господар на земята (скалата), защото послеслова казва...”и севера и юга ще останат на север и на юг и тя ще поеме по своя нов път спокойна и уравновесена.” ... |
|
Форум 
