Биг Брадър вижда всичко! (1 разглежда(т)) (1) гост(и)
|
|
|
История на темата: Шибуми
Последните мнения - (Най-новото мнение е първо)
|
Kamino |
В този клип се казва: "Това не е хотел, това е къщата на Шейха, Емира, петролния магнат на Абу Даби. Не го преведохме точно, но това е смисъла. Подредените в идеална форма лимузини, не са автокъща или изложба на в автомобилен салон, това е личния автопарк на петролния магнат. По-натам пише, тази кола не е покрита със сребърна боя...тя е от сребро! След като видим този клип, Значението и Силата и Смисъла на книгата Шибуми би трябвало да ни се изяснят в пълна степен.
А на мен в пълна степен ми се изясни и друго. Безмислието и незначителността на моята статия за Благо-Творителността
Shieks Riches |
|
SexNature |
И да следваме последователността и да не я следваме, все едно, хората от Шибуми и от Николай Хел не се интересуват. Намерих едно хубаво стихотворение на Владимир Висоцки, което подхожда мисля на темперамента на мистър Хел, знаем, че той освен всичко друго е и пещерняк и планинар.
Към Върха
В памет на М. Хергиани
Ти вървиш по ледника без дъх,
с поглед, впит във върховете сини.
Горе сънно вдишва всеки връх
облаци, издишвайки лавини.
С теб внимават, като че покой
са ти обещали тия дни те -
пазят те от каменен порой,
пазят те и от пукнатините.
Идваше беда и димен пласт
бе покрил изцяло планината.
Ти не различаваше тогаз
срутването от пукнатината.
Ако бе за помощ позовал,
щяха в миг скалите да отвърнат.
Ехото им в радиосигнал
ветровете щяха да превърнат.
Ти почувства всеотдайността
в боя за превала - там самите
камъни ти пазеха гръдта,
рамо ти подаваха скалите.
Умният не скитал по гори. . .
Ти поне - не вярваше в мълвите.
Ставаше гранитът мек дори,
като пух се стелеха мъглите.
И ако след някой тежък бой
легнеш в тези планини далечни,
ще се наклонят като над свой
хребетите - обелиски вечни.
Владимир Висоцки |
|
Kamino |
Всичко това е идеално обаче да следваме последователността, защото пак ще се обърка всичко. Преди Секи е Сабаки. И аз намерих нещо интересно за Сабаки, това освен стратегия в Го е и стратегия в карате.
"Еншин Карате е практическа система за самозащита, в основата, на която е стратегията на циклично преместване, позволяващо използването на силата на опонента против самия него. Тази стратегия се нарича сабаки. Названието Еншин е съставено от две японски думи. Ен означава отворен или незавършен кръг. Шин е думата, която японците използват за вътрешен дух. Това са двата основни аспекта в Еншин Карате."
http://daobg.com/forum/index.php?act=articles&CODE=03&id=333
От този текст става ясно, че определението за Сабаки е: "практическа самозащита, при която се използва силата на опонента против самия него". Интересно е, че това присъства и в джудо и айкидо вероятно под друго название. Ето какво казва Алън Уотс в книгата си Даоизмът - Пътят отвъд стремлението
"Лаодзъ казва, че „най-ниското" е и най-изгодната позиция, в което много лесно можем да се убедим. Да вземем например джудо или айкидо. При тези техники за самозащита винаги гледаш да си под противника си, така че той да падне върху теб, ако те атакува. В мига, в който стане агресивен, ако си запознат с айкидо, ти или се снишаваш, или започваш да се въртиш във все по-малки и по-малки кръгове, досущ като пумпал. Непрестанно се въртиш, защото знаеш, че онова, което се върти, задвижва центробежната сила и щом някой навлезе в твоето поле на центробежна сила, тутакси ще отхвръкне навън, цапардосан от собственото си кроше. Много е
забавно, ще знаете. Водата винаги се стреми към „най-ниското", от което ние, хората, се отвращаваме, защото все гледаме да се самоизтъкнем. Но Лаодзъ веднага добавя, че „най-високото" е и най-несигурно. Всички искат да се изкатерят на върха на дървото, но ако го направят, дървото ще рухне. И така, пътят, който следва водата (в стремежа си към „най-ниското"), е и пътят на дао. На англосаксонските протестанти и ирландските католици всичко това им изглежда като леност, вялост, безхарактерност, изобщо пасивност. И когато заговоря на тази тема, все едно и също ме питат: „Ако хората правеха това, което предлагате, нямаше ли да станат ужасно пасивни?" Погледнато чисто формално, аз бих казал, че известна доза пасивност би се отразила чудесно на нашия тип култура, имам предвид като своеобразен коректив, защото ние винаги създаваме проблеми в стремежа си да направим добро на другите. Разпалваме цели войни - все за благото на други народи - и се опитваме да помогнем на онези, които живеят в т. нар. „неразвити" страни, без да си даваме сметка, че така можем да разрушим техния начин на живот. По този начин по целия свят се съсипват икономики и култури, съществували в хармония с околната си среда от хилядолетия насам, при това последиците често са катастрофални. Та малко безделие би позволило на нещата да се поуталожат. А престанем ли да се щураме насам-натам, ще стане ясно, че пасивността е в основата на активността". |
|
white wolf |
Стратегията на Мексиканското изчакване е дадена в началото на 3 част - сбито, ясно и точно. След това е разработена и разгърната в съдържанието на същата част от книгата. Всяка от частите трябва да се чете като се изхожда от съответното обяснение дадено в началото на книгата. Предполагам, че името "мексиканско изчакване" се свързва с обсадата на ацтекския град Теночтитлан. тя се провежда от Ернан Кортес и трае 3 месеца. С падането на Теночтитлан настъпва краят на индианските цивилизации в Централна Америка. Върху развалините на Теночтитлан испанците построяват град Мексико – днешната столица на Мексико. Градската катедрала е издигната върху руините на главния ацтекски храм, а днешната резиденция на мексиканския президент е построена на мястото на двореца на Монтесума.
Ето и сбития прочит на стратегията:
"В резултат на преживяването от шофирането на Пиер тримата гости не можаха да дойдат съвсем на себе си до края на вечерта. Даймънд очакваше, че веднага ще премине към случая с Хел, но не му се отдаде. Докато Хана поведе компанията към салона в синьо и златисто за чаша вино преди вечеря, Даймънд изостана и каза на Хел:
— Предполагам, че се чудите защо…
— След вечеря.
Даймънд се скова едва забележимо, след което направи един полупоклон — жест, за който веднага съжали. Тази проклета гръмотевица!
Хана напълни отново чашите и поднесе мезета, водейки разговора по такъв начин, че скоро Дарил Стар започна да се обръща към нея с „Ма’ам“, усещайки как интересът й към Тексас и всичко тексаско го обвиваше с неуловимо очарование, а специализантът от ООП се хилеше и кимаше всеки път когато се интересуваха дали се чувства удобно. Дори и Даймънд скоро установи, че започна да разказва за впечатленията си от баскската страна, чувствайки се блестящ и проницателен. И петимата станаха, когато Хана се извини, обяснявайки, че трябва да се погрижи за младата дама, която ще вечеря с тях.
След като ги напусна, настъпи осезаема тишина и Хел нарочно остави лекото неудобство да продължи, наблюдавайки гостите си леко развеселен.
Дарил Стар беше този, който успя да направи една уместна забележка, за да запълни празнината.
— Хубаво място имате тук.
— Искате ли да разгледате къщата? — попита Хел.
— Е-е, не… не си правете труда заради мене. Хел каза няколко думи на Льо Каго, който се запъти към Стар и с грубовато добродушие го издърпа от стола за ръката и му предложи да го разведе из градината и да му покаже оръжейната стая. Стар обясни, че се чувства удобно там, където е в момента, но Льо Каго придружи усмивката си с осезаем натиск върху горната част на ръката на Стар.
— Задоволи моята прищявка, добри ми приятелю — каза той.
Стар се престори, че му е безразлично и тръгна с него.
Даймънд беше обезпокоен, разкъсан между желанието да поеме контрол над ситуацията и един импулс, който му се струваше детински — да покаже, че салонните му маниери са толкова изискани, колкото тези на Хел. Ясно му беше, че и той, и положението бяха под чужд контрол, и това го дразнеше. За да каже нещо, той отбеляза:
— Виждам, че не пиете нищо преди вечеря, мистър Хел.
— Да, вярно е.
Хел не възнамеряваше да облекчи положението на Даймънд, като му помогне в разговора. Просто щеше да остави инициативата у него. Даймънд се подсмихна и каза:
— Мисля, че имате странен шофьор.
— О-о?
— Да. Паркира колата отвън, на площада, и трябваше да извървим остатъка от пътя. Бях сигурен, че бурята ще ни хване.
— Не разрешавам леки коли на моя земя.
— Да, но след като паркира колата, той ритна предната врата и съм сигурен, че е останала вдлъбнатина.
Хел се намръщи и каза:
— Колко странно. Ще поговоря с него...От хола се чу дрезгав смях и Льо Каго се появи, преметнал ръка върху раменете на Стар. Тексасецът изглеждаше малко смутен и косата му беше разбъркана, но Льо Каго беше изпълнил мисията си; кобурът под лявата мишница на Стар беше празен.
— Не знам за вас, приятели — каза Льо Каго на своя английски с подчертано „р“, — но аз съм изгладнял! Направо бих ял за четирима!
Вечерята, сервирана на светлината на два големи свещника върху масата и на други по стените, не беше пищна, но беше добра. Пъстърва от местния поток, сръндак със сос от череши, градински зеленчуци, приготвени по японски маниер, и накрая зелена салата преди десерта от плодове и сирене. Съответни вина съпровождаха всяко ястие и подправка. С известно неудобство Даймънд забеляза, че на Хана и Хел в началото на вечерята бяха сервирани само ориз и зеленчуци, но те се присъединиха към другите при салатата. Освен това, въпреки че домакинята пиеше вино наравно с тях, чашата на Хел едва се намокряше от всяка бутилка, така че общо той сигурно не беше изпил повече от една чаша.
— Не пиете ли, мистър Хел? — попита той.
— Пия както виждате. Просто не намирам, че две глътки вино са по-вкусни от една.
Повечето американци, които пътуваха по света, в това число и Даймънд, се смятаха за експерти по вината. Той сръбна и повъртя из устата си розето, което придружаваше сръндака, след което каза:
— Ах, има тавел и тавел. Хел леко се намръщи.
— А, да… предполагам, че е така.
— Но това е тавел, нали?
Когато Хел повдигна рамене и дипломатично промени разговора, вратът на Даймънд почервеня от смущение. Беше толкова сигурен, че е тавел.
По време на вечерята Хел се придържаше към дистанцирано мълчание, очите му рядко изпускаха Даймънд, въпреки че изглеждаха фокусирани малко зад него. Без усилие Хана предизвикваше другите да разказват смешки и истории и нейното удоволствие и удивление беше такова, че караше всеки да се чувства, че е надминал себе си от интелигентност и очарование. Дори и Стар, който се беше вкиснал след грубата обработка в ръцете на Льо Каго, много скоро започна да разказва на Хана за момчешките си години във Флетрок, Тексас, и за приключенията си в Корея.
В началото Льо Каго се беше отдал на задачата да се натъпче с ядене. Скоро краищата на вратовръзката му провиснаха, а сакото с лястовичите опашки беше захвърлено настрани. Когато дойде време да вземе думата и да започне да забавлява компанията със своите понякога мръсни истории, той беше останал по впечатляващата си жилетка с копчетата от фалшиви диаманти. Седеше до Ханна и по едно време протегна ръка, постави я на бедрото й и го стисна приятелски.
— Кажи ми нещо, но честно, красиво момиче. Бориш ли се с желанието, което изпитваш към мене? Или вече си се предала? Питам те само за да знам как да постъпя. А сега яж, яж! Ще ти трябва сила. И така! Вие, господа, сте от Америка, така ли? Аз, аз съм бил в Америка три пъти. Затова и английският ми е толкова добър. Бих могъл да мина за американец, а? Имам предвид произношението.
— О, без съмнение — каза Даймънд. Беше му станало ясно колко важен за хора като Хел и Льо Каго беше истинският стил, дори и когато са лице в лице с врага. Така че реши да играе тяхната игра.
— Но разбира се, когато хората забележат истината, грееща в очите ми, и чуят музиката на моите мисли, веднага ще разберат, че не съм американец.
Хел прикри леката усмивка зад пръстите си.
— Строг сте към американците — каза Даймънд.
— Може би — съгласи се Льо Каго. — И може би не съм прав. Ние тук всъщност виждаме само утайката, търговци във ваканция с безсрамните си жени, военни, млади хора, търсещи себе си, и най-лошото от всичко — научни работници, които се опитват да убедят застрахователните агенции, че светът ще стане по-добър, ако те се застраховат в Европа. Понякога си мисля, че основният продукт, който изнасят американците, са объркани професори на почивка. Вярно ли е, че в Америка всеки над двадесет и пет години има научна степен? — Льо Каго беше вече набрал скорост и започна да разказва една от своите истории, основаваща се както обикновено на истински случай, но украсена с такива подробности, че скучната истина почти се загуби. Сигурен, че Льо Каго ще ги забавлява дълго време, Хел замрази една любезна усмивка на устните си, докато обмисляше постъпките си след вечерята.
Льо Каго се беше обърнал към Даймънд.
— Ще ви осветля по някои исторически въпроси, американски гости на моя приятел. Всеки знае, че баските и фашистите са били врагове още преди зараждането на историята. Но само някои знаят истинския източник за тази антипатия. Това беше преди всичко наша грешка, признавам. Преди много години престанахме да ходим по голяма нужда край пътя и по този начин лишихме фалангата от основния й източник за препитаване. И това е истината, кълна се в името на набръчканите…
— Бено? — прекъсна го Хана, посочвайки с кимване към момичето.
— …В името на набръчканата вежда на Матусалем. Какво ти става? — попита той Хана с овлажнели от обида очи. — Да не мислиш, че съм забравил добрите си обноски?
Хел бутна назад стола си и стана.
— Мистър Даймънд и аз имаме да свършим малко работа. Предлагам ви да изпиете коняка си на терасата. Мисля, че ще успеете преди дъжда.
Когато излязоха от главната зала и влязоха в японската градина, Хел хвана Даймънд за ръката.
— Позволете ми да ви водя. Не се сетих да взема фенер.
— О-о? Известно ми е тайнственото ви чувство за присъствие, но не знаех, че можете да виждате и на тъмно.
— Не мога. Но сме на моя земя. Не би било зле да не го забравяте…
Той запали две лампи в оръжейната стая и покани Даймънд на една ниска маса, върху която имаше бутилка и чаши.
— Налейте си. Аз ще дойда ей сега. — Той занесе едната лампа до шкаф с чекмеджета, пълни с около двеста хиляди картона с данни. — Да смятам ли, че Даймънд е истинското ви име?
— Да.
Хел потърси картона, който съдържаше всички препратки, отнасящи се до Даймънд.
— А вашите инициали?
— Джак О. — Даймънд се усмихна на себе си, като сравни картоните на Хел със своята информационна система — Дебелака.
— Не сметнах за нужно да използвам някакви псевдоними, тъй като предположих, че ще откриете семейна прилика с брат ми.
— Вашият брат?
— Не си ли го спомняте?
— В момента не мога. — Хел си мърмореше докато прелистваше картоните. Тъй като информацията беше на шест езика, те бяха подредени фонетично. — Д. Д-А, Д-АИ дифтона, Д-АИМ… а-а, ето ги. Даймънд, Джак О. Налейте си питие, мистър Даймънд. Системата ми е малко обременителна, но не ми се е налагало да я използвам, откакто съм се оттеглил.
Даймънд беше изненадан, че Хел дори не си спомня за неговия брат. За да прикрие моментното си смущение, той вдигна бутилката и я разгледа.
— Арманяк?
— Хм-м-м. — Хел запомни препращащите индекси и потърси картоните. — Близо сме до родината на арманяка. Ще намерите много добър и много отлежал. Значи сте служител на компанията-майка, нали? Следователно мога да предположа, че сте получили от компютъра си достатъчно информация за мене. Дайте ми малко време, за да се изравним.
Даймънд взе чашата си и започна да се разхожда из стаята, разглеждайки необичайните оръжия по рафтовете. Разпозна някои: тръбата с нервнопаралитичен газ, пистолети със сух лед и други подобни. Но имаше и съвсем чужди за него: прости метални дискове, устройство от две пръчки от американско твърдо дърво, свързани с метал, един конус, който можеше да се надене на пръста. На масата до бутилката с арманяк намери малък пистолет, френско производство.
— Доста обикновено оръжие сред тази екзотика — каза той.
Хел вдигна поглед от картона, който четеше.
— О-о, да, забелязах го, когато влязохме. В действителност не е мое. Принадлежи на вашия човек, онзи селски тип от Тексас. Мислех, че ще се отпусне повече без него.
— Грижливият домакин.
— Благодаря ви. — Хел остави настрани картона, който четеше, и отвори друго чекмедже. — Пистолетът ни казва доста. Очевидно сте решили да не пътувате въоръжени, за да избегнете усложнения на границата. Така че вашето момче е получило пистолета, след като сте дошли тук. Направата му показва, че е получил пистолета от френската полиция. Което означава, че ги въртите на пръста си.
Даймънд повдигна рамене.
— И французите имат нужда от петрол също както и всяка друга промишлена страна.
— Ici on n’a pas d’huile, mais on a des idees.
— Което значи?
— Всъщност нищо. Лозунг от френската пропаганда в страната. Тук виждам, че майор Даймънд от Токио е бил ваш брат. Това е интересно — но не чак толкова. — Сега, като се замисли, Хел намери прилика между двамата — тясното лице, напрегнатите черни очи, разположени доста близо едно до друго, извитият нос, тясната горна устна и тежката безцветна долна, напрегнатостта в маниерите.
— Помислих, че ще се сетите, като чуете името ми.
— Да си призная, отдавна съм го забравил. В края на краищата, сметките ни бяха уредени. Значи така, вие сте започнали да работите в компанията-майка по програмата за ранно пенсиониране, нали? Това наистина съответства с кариерата на брат ви.
Преди няколко години компанията-майка установи, че служителите, навършили петдесет, стават забележимо по-непродуктивни точно по времето, когато компанията започва да им плаща най-много. Проблемът беше предоставен на Дебелака, който предложи да се образува Отдел за ранно пенсиониране, който да организира случайни инциденти с малък процент от такива хора обикновено докато са на почивка и обикновено във вид на сърдечни атаки. Резултатите бяха значителни. Даймънд беше повишен до ръководител на този отдел, преди повишението му да контролира ЦРУ и НСС.
— …Изглежда, че и двамата с брат ви сте намерили начин да съчетаете естествения си садизъм с умерената печалба, работейки в големия бизнес, той — за армията и ЦРУ, вие — за петролните магнати. И двете са продукти на американската мечта. Млади умни мъже, вървящи напред.
— Но поне никой от нас не стана наемен убиец.
— Глупости. Всеки, който работи в компания, която замърсява, открива мини, отравя въздуха и водата, е убиец. Фактът, че вие и вашият брат, убит от засада с патриотични намерения, не смятате, че сте убийци, може само да означава, че сте страхливци.
— Смятате ли, че един страхливец щеше да дойде във вашата бърлога така, както аз го направих?
— Определен вид страхливец, да. Страхливец, който се страхува от собствената си страхливост.
Даймънд тънко се засмя.
— Вие наистина ме мразите, нали?
— Ни най-малко. Вие не сте личност, вие сте представител на организация. Човек не може да ви мрази като индивид. И във всеки случай, не сте от този тип, който да предизвика такива силни емоции като омраза. Отвращение би било по-близко до истината.
— Въпреки това, независимо от вашето презрение дължащо се на произхода и обучението ви, хората като нас — които вие с насмешка наричате меркантилна класа — сме тези, които ви наемат и ви изпращат да вършите мръсната им работа.
Хел вдигна рамене.
— Винаги е било така. През цялата история търговците са се крили страхливо зад стените на своите градове, докато рицарите са се биели за да ги защитят. В отговор търговците са се кланяли, подмилквали и подлизурствали. Човек не може да ги обвини. Те не са родени със смелост. И още повече, не можеш да си сложиш смелост в банката. — Хел прегледа бързо последния картон и го хвърли в купчината при другите, за да ги погледне отново по-късно. — Добре, Даймънд. Сега знам кой сте и какъв сте. Поне знам за вас толкова, колкото ми е нужно.— Предполагам, че информацията ви идва от Гнома?
— Повечето от нея идва от човека, който вие наричате Гном.
— Много бихме дали, за да научим как този човек получава информация.
— Не се и съмнявам. Разбира се, аз не бих ви казал дори и да знаех. Но в действителност нямам и най-малка представа.
— Но знаете кой е той и къде се намира. Хел се засмя.
— Разбира се, че знам. Но господинът и аз сме стари приятели.
— Той не е нищо повече от един изнудван.
— Глупости. Той е майстор в събирането на информация. Никога не е вземал пари от човек, в замяна на прикриване на факти, които събира от целия свят.
— Не, но осигурява на хора като вас информация, която ви защищава от правителствено наказание и от това прави много пари.
— Защитата струва много пари. Но за да се успокоите, ще ви каже, че човекът, когото наричате Гном, е много болен. Съмнително е, че ще доживее до края на годината.
— Значи скоро ще останете без защита?
— Ще ми липсва като човек. Но въпросът със защитата почти не ме вълнува. Както Дебелака трябва да ви е информирал, аз съм се оттеглил напълно. А сега… какво ще кажете, ако преминем към нашата малка работа?
— Преди да започнем, искам да ви задам един въпрос.
— Аз също имам въпроси към вас, но нека оставим това за по-късно. За да не губим време със запознаване, позволете да обрисувам картината с няколко изречения, а вие можете да ме коригирате, ако се отклонявам. — Хел се облегна на стената, лицето му бе скрито в сянката, мекият му затворнически глас бе безизразен. — Започваме с „черните септемврийци“, убили лекоатлетите в Мюнхен. Сред убитите е синът на Аса Щерн. Аса Щерн се заклева да отмъсти. За тази цел организира едно жалко, аматьорско ядро — не мислете лошо за мистър Щерн, той беше добър човек, но болен и под влияние на наркотици. Арабското разузнаване разбира за тези намерения. Арабите, вероятно чрез представителя на ОПЕК, помолват компанията-майка да ги освободи от този досадник. Компанията-майка прехвърля задачата на вас, очаквайки, че ще използвате бойните момчета от ЦРУ да свършат работата. Вие научавате, че отмъстителите — мисля, че са се нарекли „Петимата от Мюнхен“ — са на път за Лондон, за да отстранят последните оцелели убийци от Мюнхен. За да предотврати, това ЦРУ организира нападение на международното летище в Рим. Между другото, предполагам, че онези двама глупаци в къщата са участвали в акцията?
— Да.
— И вие ги наказвате, като ги карате да почистят след себе си.
— Нещо такова.
— Рискувате, мистър Даймънд. Един глупав сътрудник е по-опасен от един умен противник.
— Това е моя грижа.
— Сигурен съм. Добре, вашите хора оплитат конците в Рим. Всъщност трябва да сте благодарен, че са свършили и това. С тази комбинация между арабско разузнаване и ЦРУ сте късметлия, че не са отишли на друго летище. Но това, както сам казахте, си е ваша грижа. По някакъв начин, след като сте направили оценка на акцията във Вашингтон, вие сте разбрал, че израелските момчета не са отивали в Лондон. Те са имали самолетни билети до Пау. Също така сте открил, че един от членовете на ядрото, мис Щерн, с която току-що вечеряхме, е била пропусната от убийците. Компютърът ви ме е свързал с Аса Щерн, а направлението Пау е затвърдило всичко. Така ли е?
— Грубо казано, да.
— Добре. Дотук се изяснихме. Топката е у вас. Даймънд все още не беше решил как да изложи случая, каква комбинация от заплаха и обещание да използва, за да неутрализира Николай Хел. За да спечели време, той посочи към чифт странно изглеждащи пистолети с инкрустирани дръжки като едновремешни оръжия за дуелиране и с двойни деветинчови цеви, леко плоски накрая.
— Какво представлява това?
— Нещо като ловджийска пушка.
— Ловджийска пушка?
— Да. Един датски фабрикант ги изработи за мене. Подарък в отговор на една твърде рискована акция, включваща сина му, който беше задържан като заложник от терористи в един влак. Както сте забелязали, всяка пушка има два предпазителя, които се освобождават едновременно. Всички оръжия в тази стая са създадени за определена ситуация. Тези са за близка работа на тъмно или за неутрализиране на стая, пълна с мъже в момент на нахлуване. — Бутилковозелените очи на Хел се спряха на Даймънд. — Да не възнамерявате да прекараме вечерта, говорейки си за оръжия?
— Не. Предполагам, че мис Щерн ви е помолила да й помогнете да убие „черните септемврийци“ в Лондон.
— Изказа подобно желание.
— И какво възнамерявате да правите?
— Възнамерявам да изслушам вашето предложение.
— Моето предложение?
— Не постъпват ли така търговците? Не правят ли предложения?
— Не бих го нарекъл точно предложение.
— А как бихте го нарекли?
— Бих го нарекъл проява на разубеждаващи мерки, някои от тях вече задействани, а други — в очакване да бъдат задействани. В случай, че бъдете достатъчно глупав да се намесите.
Очите на Хел се присвиха в усмивка, която не достигна до устните му. Той направи подканящ жест към Даймънд да продължи.
— Трябва да ви призная, че при други условия нито компанията-майка, нито интересите на арабите, с които сме в съюз, щяха да бъдат засегнати по един или друг начин от това какво ще се случи с тези убийствени маниаци от ООП. Но в момента нещата в арабското общество са по-различни, ООП стана нещо като обединяващ флаг, въпрос повече на обществени взаимоотношения, отколкото на личен вкус. По тези причини компанията-майка се е ангажирала с тяхната защита. Което означава, че на вас няма да ви бъде позволено да се намесите и да попречите на тези, които смятат да отвлекат самолета в Лондон.
— Как ще ми се попречи?
— Дали си спомняте, че притежавахте няколко хиляди акра в Уайоминг?
— Предполагам, че миналото време, което използвахте, не е граматична грешка?
— Правилно. Част от земята беше в района Бойл, а останалата в Къстър. Ако се свържете с общината в тези два района, ще откриете, че не съществуват документи за закупуването на земята от вас. В действителност, книгите ще покажат, че в момента, а и от много години тази земя е била собственост на филиали на компанията-майка. Има известни въглищни залежи под земята и тя е предвидена за разработване на открити мини.
— Трябва ли да разбирам, че ако ви сътруднича, ще си получа земята обратно?
— Изобщо не става дума за това. Тази земя, представляваща по-голямата част от това, което сте си отделили за пенсия, е взета от вас като наказание, че смеете да се намесвате в делата на компанията-майка.
— Трябва ли да разбирам, че вие сте предложили това наказание?
Даймънд кимна.
— Доставих си това удоволствие.
— Вие сте злобно дребно копеле, нали? Бихте ли ми казали дали ако се оттегля от тази афера, ще спестите разработването на мините?
Даймънд издаде напред долната си устна.
— О-о, опасявам се, че не мога да поема такъв ангажимент. Америка се нуждае от своите естествени енергийни запаси, за да бъде независима от чужди източници. — Той се усмихна, като повтори изтъркания партиен лозунг. — Освен това не можете да сложите на влог красота. — Той явно се забавляваше.
— Не мога да разбера какво правите, Даймънд. Ако имате намерение да вземете земята и да я унищожите независимо от това какво ще направя, тогава какви средства ще използвате, за да ме спрете?
— Както вече казах, отнемането на земята е нещо като предупредителен изстрел. И наказание.
— Ах, разбирам. Лично наказание. От вас. Заради вашия брат ли?
— Точно така.
— Той заслужаваше смърт. Бях измъчван в продължение на три дни. Дори и сега, след толкова операции, лицето ми не е изцяло подвижно.
— Той беше мой брат. А сега, нека минем към санкциите и глобите, които ще си навлечете в случай, че не ни съдействате. В група с ключ KL443, с номер на кода 45-389-75 вие сте имал приблизително половин милион долара в златни кюлчета във Федералната банка в Цюрих. Това представлява почти целият остатък от сумата, с която сте смятал да живеете. Отбележете отново миналото време.
Хел остана за известно време мълчалив.
— И швейцарците също имат нужда от петрол.
— И швейцарците също имат нужда от петрол — повтори като ехо Даймънд. — Тези пари ще се появят обратно във вашата сметка седем дни след успешното завършване на акцията на „септемврийците“. В действителност, вместо да се опитвате да убиете някой от тях, вие дори ще бъдете облагодетелстван ако им помогнете да успеят.
— И най-вероятно тези пари служат също и за вашата собствена защита.
— Съвсем вярно. Ако нещо се случи с мене или с моите приятели, докато сме ваши гости, тези пари ще изчезнат — жертва на счетоводна грешка.
Вниманието на Хел беше привлечено от плъзгащите се врати, водещи към японската градина. Дъждът беше започнал, шумолейки върху дребния чакъл и поклащайки върховете на листата.
— И това е всичко?
— Не съвсем. Сигурни сме, че имате тук там около сто хиляди долара, предвидени за аварийни ситуации. Психологичният портрет, който ви направи Дебелака, ни показва, че има макар и малка вероятност да поставите лоялността и дълга към мъртвия приятел и племенницата му пред вашето благополучие. Всичко това — в резултат на селективния ви произход и обучението в японско разбиране на честта, нали знаете. Приготвили сме се и за тази глупава вероятност. На първо място, британските служби са уведомени да ви следят и ще ви арестуват в момента, когато стъпите на тяхна земя. За да им помогнат в тази дейност, френските служби за вътрешна сигурност ще се постараят да не напускате точно тази част на страната. Вашето описание е раздадено. Ако ви открият в някое друго селище различно от вашето собствено, ще ви застрелят на място. Запознат съм с историята на вашите постижения при справяне с невероятни задачи и разбирам, че тези ограничения могат само да ви се сторят глупости, а не нещо, което да ви възпре. Но независимо от това ние ще предприемем тези действия. Компанията-майка трябва да бъде видяна, че взема всички мерки, за да защити в Лондон „септемврийците“. Ако защитата се провали — а аз почти се надявам това да стане — тогава компанията-майка трябва да бъде видяна да изпълни наказание — едно такова наказание, което да задоволи нашите арабски приятели. А вие знаете какво представляват тези хора. За да задоволим вкуса им за отмъщение, ще бъдем принудени да извършим нещо много цялостно и с много… въображение. Хел известно време остана мълчалив.
— В началото на този разговор казах, че имам един въпрос към вас, търговецо. Ето го. Защо дойдохте тук?— Това трябва да е очевидно.
— Може би не поставих правилно ударението. Защо вие дойдохте тук? Защо не изпратихте някой, който да ме извести? Защо показахте лицето си и си навлякохте риска да ви запомня?
Даймънд се втренчи за момент в Хел.
— Ще бъда честен с вас…
— Не нарушавайте навиците си заради мене.
— Исках лично да ви съобщя за загубата на земята в Уайоминг. Исках лично да ви запозная с многото наказания, които съм измислил, ако не послушате компанията-майка. Дължах го на брат си.
Безизразните очи на Хел се спряха върху Даймънд, който седеше напрегнат; овлажнелите му очи издаваха страха, който изпитваше. Беше предприел опасна стъпка. Беше изоставил защитата на закони и системи, зад които се криеха корпоративните мъже и от които идваше силата им, и беше поел риска да покаже лицето си на Николай Александрович Хел. Подсъзнателно Даймънд знаеше, че зависи от анонимността си, от своята роля на обществено насекомо, драскащо в неистовите гнезда от печалба и успех. Както повечето от неговата каста и той намираше духовно утешение в каубойския мит. В този момент Даймънд се виждаше като мъжествена личност, разхождаща се смело по прашните улици на Холивуд, ръката му — колебаеща се на един инч над компютъра в кобура. Доста излагащ за американската култура е фактът, че прототипът им за герой е каубоят: един необразован, дебелашки, викториански, емигрирал селскостопански работник. В основата си ролята на Даймънд беше нелепа: той притежаваше най-развитата в света компютърна система; Хел имаше няколко картотеки. Даймънд имаше в джоба си всички правителства на индустриалния Запад; Хел имаше няколко баски приятели. Даймънд представляваше атомната енергия, световните нефтени запаси, военно-промишлената симбиоза, корумпираните правителствени институции, създадени, за да го защитават; Хел представляваше шибуми, един избледнял възглед за упорита красота. И въпреки всичко беше очевидно, че Хел имаше значително предимство във всяка една битка, която можеше да се допусне. Хел извърна лицето си и поклати глава.
— Това сигурно ви кара да се чувствате неудобно.
По време на мълчанието Даймънд беше забил ноктите си в дланите. Той се прокашля.
— Каквото и да мислите за мене, аз не мога да повярвам, че ще пожертвате годините, които ви остават, заради един жест, който ще бъде оценен само от онази дунда, която срещнах на вечеря. Мисля, че знам какво ще направите, мистър Хел. Ще обмислите въпроса и накрая ще разберете, че една шепа садистични араби не си струват тази къща и живота, който сте създали за себе си. Ще разберете, че честта не ви обвързва с отчаяните надежди на един болен, замаян от наркотици мъж. И накрая ще решите да се отдръпнете. Една от причините, които ще ви накарат да направите това, ще бъде мисълта, че би било под достойнството ви да направите един празен жест на смелост само за да ме впечатлите — мене, един човек, когото презирате. Не очаквам да ми кажете, че се отказвате веднага. Това ще бъде прекалено унизително, ще навреди на скъпоценното ви достойнство. Но именно това ще направите накрая. Ще бъде жалко да се види как наказанията, които измислих за вас, ще останат неизползвани. За ваше щастие председателя на компанията-майка е непреклонен в желанието си „септемврийците“ да бъдат оставени на мира. Уреждаме нещо, което може да се нарече „мирни преговори в Кемп Дейвид“, в резултат на които Израел ще бъде принуден да оголи южните и източните си граници. Като допълнителен ефект от тези разговори ООП ще излезе от играта в Средния изток. Те изиграха своята дразнеща роля. Но председателят иска да държим палестинците спокойни, докато този заговор се осъществи. Виждате, мистър Хел, че плувате в дълбоки течения, в които са замесени сили, малко под възможностите на пистолетен изстрел и хубавички градини.
Хел се загледа за известно време в Даймънд, мълчейки. След което се обърна към градината.
— Този разговор е приключен.
— Разбирам. — Даймънд извади една визитна картичка от джоба си. — Можете да се свържете с мене на този номер. След десет часа ще съм обратно в офиса си. Когато ми кажете, че сте решили да не се намесвате в тази работа, аз ще наредя освобождаването на вашите швейцарски фондове.
Тъй като Хел очевидно не се интересуваше повече от присъствието му, той остави картичката на масата.
— Няма повече какво да обсъждаме, така че аз си тръгвам.
— Какво? О, да. Сигурен съм, че можете да се върнете сам, Даймънд. Хана ще ви сервира кафе, преди да ви изпрати обратно в селото. Без съмнение, Пиер се е подсилвал с вино през последните няколко часа и ще е в добра форма, за да запомните пътуването.
— Много добре. Но първо… имах един въпрос, който исках да ви задам.
— Е-е?
— Това розе, което пихме на вечеря. Каква марка беше?
— Тавел, разбира се.
— Знаех си!
— Не, не знаехте. Почти знаехте." |
|
Kamino |
Хайде да се върнем в началото на книгата и да видим какви възможности ни дава автора, за да се измъкнем от зацикленото по тази тема.  Треванян ги нарича "начини за игра на Шибуми". Интересно защо е избрал тази формулировка? Вероятно свързва състоянието на духа и тялото наречено Шибуми с умението да се играе Го. Или пък счита, че за да откриеш Шибуми трябва да играеш Го, а може и обратното, откривайки Шибуми се оказва, че си придобил и едни доста добри умения в Го. Интерпретациите и възможностите могат да бъдат безброй. Лично аз сятам, че не е нужно да играеш Го, за да откриеш състоянието наречено Шибуми, но уменията в играта, улесняват донякъде постигането.
Също така изброените от автора възможности могат успешно да се използват и прилагат във всяка една сложна и оплетена житейска ситуация. Ето ги и тях, всеки може свободно да ги интерпретира, използвайки личния си опит, наблюдения и прозрения.
Начини за игра на Шибуми
Фусеки - начало на играта, когато се използва цялата дъска.
Сабаки - опит за измъкване от опасна ситуация по бърз и ефикасен начин
Секи - неутрално положение, при което никой няма предимство. "Мексиканско изчакване". (Някои знае ли, защо се нарича мексиканско изчакване, с какво се свързва и какво представлява?)
Утегае - жертване, гамбит
Шичо - бърза атака
Тсуро не Сугомори - "Обграждане на жеравите в гнездото им", една елегантна маневра, при която камъните на врага са пленени. |
|
Amaterasu |
Истинското име на автор на Шибуми е Родни Уилям Уитакър. За тези, които незнаят Треванян освен че не е свързано с райграс и треви е и псевдоним. За съжаление не открих други книги от същия автор преведени на български. Нито пък някаква друга информация за него, освен че по народност е американец. Но в Шибуми под черта се споменава и за друга негови книги. Става дума за стр. 161.
Ето текста:
"В развитието на тази книга Николай Хел използва прийомите и тактиките на "гол/убивам", но това няма да бъде описвано в подробности. В една своя по-ранна книга авторът беше описал опасен инцидент в планината. По време на снимките на филм по тази книга, беше убит един млад и надежден алпинист. В една по-късна книга авторът разказва за кражба на картини от добре охраняван музей. Много скоро след появата на същата книга в италиански превод, в Милано бяха откраднати три картини по описания в романа начин. Елементраната отговорност пред обществота не позволява на автора сега да описва тактики и прийоми, които биха могли да причинят вреда някому, въпреки че биха били интересни за определен кръг читатели. По подобни причини авторът ще се въздържа от подобни описания на някои сексуални техники, защото биха могли да се окажат опасни и болезнени за някой неопитен." |
|
|
да и си сипала гадния чай в мойта чаша за кафе
Форум 
