Източни философии (1 разглежда(т)) (1) гост(и)
|
|
|
История на темата: Дао
Последните мнения - (Най-новото мнение е първо)
|
Kamino |
Ако решим да се занимаваме с Калиграфия, следващите два линка ще ни бъдат полезни. Първия показва начина на изписване на буквите. От втория може да се закупят скицници, тушове и четки, необходими за това изкуство.
Калиграфия
Книжарница |
|
SexNature |
Калиграфията е изкуство на сътворяване на красиви или елегантни писмени знаци. Самата дума буквално значи 'красиво писане' и допреди изобретяването на книгопечатането, което е едно от важните китайски изобретения, то е било задължително при написването на книги. Има три основни калиграфски стила – китайски или източен, западен или римски, арабски. Китайската калиграфия, позната и като калиграфия с четка, е уникално изкуство, разпространено в Азия. Калиграфията 'шу', рисуването 'хуа', музикалният инструмент 'цин' и стратегическата настолна игра 'ци' са четирите основни умения и дисциплини за древните китайски образовани хора. Калиграфията е най-абстрактното изкуство измежду тези четири и се смята, че тя най-добрият начин за изразяване на характера на пишещия. Това изкуство се заражда в Китай от най-древни времена и е широко разпространено в страната и в наши дни, като се смята за една от най-върховите форми на китайското изкуство. Въпреки че то се основава на китайските йероглифи, даже и незапознати с китайския език хора могат да оценят красотата му, тъй като това е абстрактно изкуство. За усвояване на изкуството на китайската калиграфия е необходимо да се премине през няколко етапа – научаване на правилно държане на четката и размесване на мастилото, практикуване на изписване на чертите като се следват с четката чертите на вече изписани йероглифи, копиране на известни обраци на калиграфия чрез копирна хартия, научаване на вдигане на китаката и лакътя при изписването на чертите за изписване на средни или по-големи йероглифи, практикуване, практикуване и практикуване. Освен това, при калиграфията линията на изписване на йероглифите трябва да е непрекъсната. По време на императорски Китай калиграфията е била използвана като важен критерий в подбора на официални чиновници. За разлика от другите визуални художествени техники, всички черти в калиграфията са определени и неизменяеми, което изисква внимателно планиране на бъдещия надпис и стриктно изпълнение. А това всъщност са качествата, които са много важни за едно официално лице или чиновник. При претворяването на писмени знаци в красив и изящен стил, както казахме, е много важно приддържането към определена структура на йероглифите, но в същото време интерпретирането на тази структура може да бъде съвсем творческо. Изразяването на хуманитарно въображение и подход в рамката на безличните закони и правила също е положителна черта, която е високо ценена за представител на администрацията. Чрез контролиране на концентрацията на мастилото, дебелината и попивателността на хартията и качествата на четката, пишещият е свободен да създаде неограничено количество стилове и форми. За разлика от западната калиграфия, разпръскването на мастилени капки и изписването на черти със суха четка в Китай се смята по-скоро за естествено претворяване на замисъла отколкото за грешка. докато западните калиграфи се стремят към единство на стил и големина на буквите, за китайците това по-скоро е само един вид направление в калиграфията. За китайският калиграф това изкуство е упражнение за ума, което кара умът и тялото да се координират за да бъде избран най-добрия стил за изразяване на съдържанието на текста. Това е най-отпочиващото и в същото време изискващо най-висока дисциплина упражнение за човешкото физическо и духовно равновесие. Историята доказва, че много калиграфи се радват на дълголетие. Калиграфията с четка е обичана и практикувана не само от много китайци. Тя е на висока почит и в Корея и Япония, където също е смятана за безценно наследство. И до наши дни, много японски училища провеждат на първия учебен ден състезание по писане на големи йероглифи. А не до много отдавна, в Корея се е изисквало от официалните правителствени чиновници да показват добър калиграфски стил. На Запад, художниците Пикасо и Матис открито разкриват влиянието на китайската калиграфия върху тяхните творби.
Източник
 |
|
Kamino |
Ето една сравнително добра съпоставка на Даоизма и Конфуцианството, част от по-обширна статия. Това ще даде възможност на незапознатите да добият обща представа за какво си говорим тук. 
Цялата същност на конфуцианството се базира върху едно единствено понятие - Жън. Това няма точен аналог в българския език. Можем да го преведем като “хуманност", но може да се преведе и като "висша добродетел", въпреки че това не обяснява абсолютно пълно неговото значение. Самият Конфуций се е въздържал от обяснение. Той е бил на мнение, че всеки човек сам трябва да стигне до значението и смисъла на това понятие. Същността на даозима е нещо, което на нашият език можем да преведем като “палавост”. Дао отрича прекалената добродетелност, защото това не е нормално човешко поведение. При конфуцианството по-скоро имаме за всеки случай определено действие, докато при даоизма всяка реакция трябва да е спонтанна.
Много добър пример, близък до нашите възприятия е следният: ако в едно американско общество от 60-те години хората, които следват установените правила, т.е. учат в гимназия, изкарват колеж, започват някаква работа и създадат семейство, можем да наричаме привърженици на Конфуций, докато хора непридържащи се към този живот, например битници, хипари, скитници и др. можем да считаме за даоисти. За Конфуций животът изглежда доста кисел, той вярва, че настоящето се разминава с миналото и че властването на човека на земята е в дисхармония с Пътя на Небето, с управлението на вселената. Затова той набляга върху почитта към предците, както и на древните ритуали и церемонии, в които императорът, като Син на Слънцето играе ролята на посредник между безграничното небе и ограничената земя. Лао Дзъ от своя страна смята, че съществуващата поначало хармония между небето и земята може да бъде открита от всекиго и винаги, но не и чрез съблюдаване правилата на конфуцианците. Както той твърди в своята “Книга на Даоските добродетели”, земята всъщност е отражение на небето и се ръководи от неговите закони, а не от законите на хората. Тези закони засягат не само въртенето на далечните планети, но и поведението на птиците в гората и на рибите в морето. Според Лао Дзъ, колкото повече човек се намесва в природното равновесие, сътворено и управлявано от вселенските закони, толкова повече хармонията отстъпва на заден план. Всяко живо същество и всеки предмет си има своя собствена природа, против която не трябва да върви, за да се запази хармонията. |
|
Lazarov |
Йони не си противоричи - това е казано от Судзуки!  |
|
Kamino |
Йони си противоречи, защото на едно място казва следното:
"Роши (мъдрец) Шунрю Судзуки казва: "В ума на начинаещия има много възможности, а в ума на експерта - малко."
Шунрю Судзуки казва това във великолепната си книга "Дзен-ум, ум на начинаещ" (преведена е на български)"
В този смисъл, може да се каже и обратното. Главата на учителя е празна, а на ученика пълна. |
|
Lazarov |
А какво ще кажете, че конфуцианството и даосизма се допълват, така както ин и ян.
Има течение в двете посоки едновременно - от хаос към ред и от ред към хаос. Конфуцианството е подходящо за управление на реда. Затова да наречем Конфуций шеф на реда.
Даосизмът е подходящ за управление на хаоса. Затова да наречем Лао Дзъ шеф на хаоса.
"Насоченото движение на електроните се нарича ток". Но малко хора си дават сметка, че в същото време в обратната посока текат други неща с противоположен ел заряд. Въобще, отрицателни йони и положителни йони.
Така, също тока е движение в двете посоки едновременно.
Например, ток протича от напращялата глава на учителя към празната глава на ученика, но пък от ученикът към учителя тече уважение.  |
|
|
Форум 
