Автор: Мантак Чиа

Даосите не разглеждат различните характеристики или индивидуалните особености на съпруга и съпругата като главен фактор за липсата на щастие в семейството. Най-естественото нещо за противоположностите е да се привличат взаимно. Най-важното нещо е да се разберете един друг, да разберете силните страни на всеки и да си помогнете за преодоляване на своите слабости. За да разбереш другия, най-напред трябва да разбереш себе си. Най-добрият начин да разбереш себе си, е да се докоснеш до своите органи чрез вътрешната система и чувства. След това можеш да укрепиш органите, за да преобразуваш отрицателната енергия и да развиеш положителни емоции и ценности. Отрицателните емоции са основната причина за енергийния дисбаланс в тялото. Наличието на отрицателна енергия в единия член на семейството ще предизвика отрицателни емоции и в другия, и ще наруши енергийния баланс на цялото семейство.

Бъди първия оставил коментар

...може да се подобри чрез практиката

Друг фактор за разрушаване на семейството е дисхармонията в сексуалния живот. Здравословната жизненост е основният източник на сексуалната енергия. Органите и жлезите са основните източници на сексуална енергия и поради това здравите органи и жлези ще увеличат щастието от сексуалния живот на двойката. Стресовият живот, мръсотията и всеобхватното регулиране, което управлява живота в нашето общество, лишават хората от техните органи и сексуална енергия. Те са депресирани, с изчерпана жизнена й сексуална енергия. Това води до физиологически проблеми и оттук, до проблеми в брака. Тези проблеми могат да предизвикат мъжка слабост, като импотентност (неадекватна ерекция) в мъжа и липса на мускулен тонус в сексуалните органи на жената. За двойката въпросът е в това, как да увеличат и трансформират сексуалните енергии и чрез това да отстранят физиологичните проблеми в сексуалните органи.

Бъди първия оставил коментар

Равновесието на спокойната енергия Ци в индивида е много важно, защото може да помогне за уравновесяването на Ци в някой друг човек, който е затворен. Всяко нещо, което е прекалено, ще предизвика нарушаване на равновесието на Ци и ще разруши покоя. Съществуват пет вида покой, които са необходими на семейството:

Покой на ума;

Покой на сърцето;

Покой на тялото;

Покой на органите;

Покой на чувствата.

Бъди първия оставил коментар

В даосизма разглеждаме отрицателните емоции като ниска степен на енергия. Много хора живеят в постоянен гняв, тъга, депресия, страх, тревога и други видове отрицателна енергия. Тези видове енергия задължително ще причинят някакво хронично заболяване и освен това отнемат от нашата жизнена сила. Вътрешната усмивка е истинската усмивка за всички части на тялото, включително всички органи, жлези и мускули, както и нервната система. Това ще предизвика произвеждането на голямо количество енергия, която може да лекува и евентуално да се преобразува в енергия от още по-висока степен. Искрената усмивка предава енергията на любовта, която притежава силата да затопля и лекува. Само си припомни времето, когато си бил физически отпаднал или болен и някой, може би непознати те е дарил с широка усмивка - внезапно си се почувствал по-добре.

Бъди първия оставил коментар

 Основни методи за  защита

Взаимодействието, общуването между хората се разгръща от действието на т.нар. защитни механизми. Това произтича предимно поради факта, че човек иска да се самооценява в позитиван план и процесът на взаимодействие винаги определя самооценката, т.е човек иска да се представи в позитивна светлина. Самооценката е предопределено от бимодалността. Бимодалността на човека се изразява в способността му да съотнася обективната реалност със субективната реалност (рефлексия и саморефлексия). Позитивната самооценка се гради на желанието да се представи човек в конструктивна светлина. Това произтича от бягството от тревожността и стреса. Друго обяснение на защитните мехнизми се гради въз основа на психоанализата и его-защитите.

Бъди първия оставил коментар

Идентичността има два смисъла: 1) за обозначаване на нормален процес на усвояване на подходящи социални роли през детството чрез копиране (несъзнателно отчасти) на значими възрастни; процес на търсене на себе си, на истинското си Аз чрез копиране на поведение; 2) в клиничен смисъл – вид защитен механизъм, човек се уподобява на друга личност за да избяга от себе си – крайна степен на непоносимост към себе си; използва се за да се избегне занижаване на самооценката, депресии и др. Теория за егоидентичността (личностна идентичност) на Ериксон – през детството си човек се стреми към консистентност (вътрешна непротиворечивост), към постигане на идентичност, към вътрешен интегритет на личнстта. Процеса има 4 основни етапа:

Бъди първия оставил коментар

 Автор: Ненад Костадинов

В смисъла на общото разграничение на екстровертни и интровертни личности, относно поведението им, може с голяма доза сериозност да се говори за такива проявления още от най-ранна детска възраст и още преди формирането на личността на детето, преди и непосредствено след първата година от живота му. Тези проявления биха могли да са следствие както на генетични фактори, така и на социални, в зависимост от конкретните условия в които детето се ражда, възпитава се и се развива. Евидентно е и вече от модерната психология, както и психиатрия взаимствано становището, че детето представлява личност още от най-ранна възраст, противно на по-рано застъпеното мислене, че детето представлява “малък човек”.

Бъди първия оставил коментар

Самата семантика на понятието аутизъм, която произлиза от гръцкото аутос (сам, лично), насочва към това какво означава това понятие и проявленията на аутизъм. Класическото определение на аутизмът е, че той означава ориентиране към един съвсем свой, автономен, вътрешен свят, който съвсем малко има контакт с външния свят. Всъщност, болният е затворен в собствена “черупка”, нещо като “стъклено звено”, в което съществува съвсем субективно прецизиране на действителността, много по-различно от това, което е присъщо или общо считано като “нормално”. За това, такива субекти са неспособни за самостоятелно живеене в действителната среда. За тях важните и значителни неща са неважни и незначителни и обратно. За това много често се стига до конфликти с другите хора, било да са те близки или далечни.

Бъди първия оставил коментар

Би могло може би без да преувеличаваме да кажем, че шизофренията като поява и като болест е доминираща в психологията и психиатрията през XX в. Това е модерна болест, която е много експлоатирана както в литературата, така и във филмовото изкуство. От както е обявено проучването на Блойер през 1911г. практически е изтрито понятието “dementia praekos” от медицината и това е заменени с понятието “shizofrenia”. Нямаме претенции, нито амбиции или компетенции да изнесем тук всички или най-съществените характеристики на шизофренията, защото то е твърде широко понятие и твърде значимо за съвременната психология и психиатрия. Ще се опитам да изнеса някои от основните характеристики, които могат да имат от една страна значение за развитието на личността, а от друга страна, които биха могли да имат някакви близости с аутизъм.  Известно е, че детската и юношеската възраст представлява подобна почва за развой на шизофренията, заради склонността към субективизъм, атракции, въображение, аутистични способности, асоциативно мислене и поведение, ирационалност в мисленето и постъпките и т.н

Бъди първия оставил коментар

Общо е схващането, че аутизма представлява един от основните предусловия или причинител за проява на шизофрения. Това, което тук е от основно значение е, че може да е една фаза към проявлението на шизофренията. Именно, когато личността се затваря в себе си и създава един свой субективен вътрешен свят, възможно е и да се намери изход от това към раздвояване на личността или към задълбочаване, относно утвърждаване на тази субективизация. Доколкото остане на това субективизиране, тогава се манифестира класически аутизъм. Напротив, доколкото търси и намира изход от тези вътрешни конфликти, тогава личността се ориентира към шизифренични прояви в различна степен и значение. Би могло да се каже, че аутизмът представлява един от основните действителни причинители за проява на шизофренията, може би и една начална, предходна фаза към същата, обаче от друга страна, можем да изнесем едно твърдение, че аутизмът и шизофренията нямат едни и същи причинители.

Бъди първия оставил коментар