|
Карен Хорни (1885-1952) е класик в неофройдизма, възникнал на основата на критиката и модернизирането на учението на Зигмунд Фройд. Постфройдисткото развитие на психоанализата довежда до появата на няколко течения в рамките на учението, едно от които оглавява Хорни. Нейната концепция се свежда до изучаване значението на културата в живота на обществото и човека, влиянието на културата върху психичното здраве и зависимостта на типа неврози от особеностите на културата. Тя е първата, която открито подлага на критика Фройдовата теза за женствеността, а четиринайсетте материала, написани от нея между 1922 г. и 1937 г. и отреждат честта на основоположник на женската психология. Хорни се обявява срещу анатомичната обусловеност на женската психология, едиповия комплекс и неизбежната за всички последователност в развитието на стадиите на либидото. Тя противопоставя на фройдисткия биологизъм значението на културната основа и социалните отношения и е една от първите, оценили значението на общите социо-културни условия в развитието на личността и нейните неврози. В психоаналитичната си практика Хорни в много отношения запазва техниката на Фройд с нейния рационализъм и дистанция между лекаря и пациента. Но във възгледите на двамата психолози има съществени разлики. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
Автор: Емел Орханова Махмудова Всеки човек отразява действителността по уникален и своеобразен начин. При различните хора съзнанието функционира различно, но сред множеството индивидуални различия в човешката психология съществуват и типични особености. Някои индивиди ориентират вниманието си към обектите и хората от външната среда, а други към своя собствен, уединен, вътрешен свят. Първите предпочитат шумните, весели компании, разнообразни контакти, общуването с нови хора, а другите спокойните тихи вечери прекарани в къщи с книга в ръка или с нежна релаксираща музика. Тези две крайности в характерите привличат учените още през 17 век. В своите трудове те отнасят едната крайност до обръщане на мислите към външни обекти, а другата до обръщане на мислите навътре към психиката, душата или духовната реалност. Така възникват понятията ексраверсия и интраверсия. Относно насочване вниманието на психолозите към тази тематика в голяма степен допринася К. Г. Юнг, който свежда ориентациите до два типа биологична нагласа, които са в основата на теорията му за психологическите типове. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
Кратко изложение на идеите на Зигмунд Фройд за връзката между древните митологични и религиозни системи и натрапливите и хистерични заболявания. Първата част на книгата се занимава със страха от кръвосмешение при първобитните племена. Според Фройд мястото на липсващите религиозни и социални институции при австралийците се заема от системата на тотемизма. Всеки род и клан си има свой тотем. Той по принцип е животно, но може да е и растение или природна сила /дъжд, вода и т.н./ тотемът е праотец, дух пазител и помощник на рода, който изпраща предзнаменования и въпреки че по принцип е опасен, той познава и закриля “поданиците” си. Те от своя страна организират празници в негова чест, при които се имитират неговите движения и особености. Тотемът не се свързва с определена местност или среда, свързаните чрез него могат да живеят изолирани един от друг, както и в мирно съжителство с почитателите на други тотеми. Където се простира влиянието на тотема, е закон членовете на един и същи тотем да не влизат по между си в сексуални или брачни отношения. Това се нарича екзогамия. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
Зигмунд Фройд Когато психоаналитикът практик се запита кое е страданието, поради което най-често е търсен за помощ — независимо от многоликия образ на страха, —трябва да отговори: психичната импотентност. Това странно смущение засяга мъже със силно либидо и се изразява в това, че екзекутивните органи на сексуалността отказват да извършат половия акт, макар че преди и след това могат да се окажат изправни и дееспособни и макар че е налице силна психична склонност към изпълнение на акта. Болният сам започва да разбира състоянието си, когато от собствената си практика разбере, че подобен провал настъпва само в присъствието на определени лица, докато при опит с други за такова нещо и дума не може да става. Тогава той вече знае, че причината за потискането на мъжката му потентност е някакво качество на сексуалния обект, и понякога споделя, че чувствува задръжка у себе си, усеща някакво антижелание, което успешно се противопоставя на съзнаваното намерение. Но той не може да разбере какво е това вътрешно потискане и кое качество на сексуалния обект го предизвиква. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
Зигмунд Фройд Дотук се занимавахме с медико-психологичното изследване на психичната импотентност, което не оправдава заглавието на статията. Ще стане ясно обаче, че това въведение е необходимо, за да пристъпим към същинската тема. Сведохме психичната импотентност до разминаването на нежната и чувствената линия в любовния живот и тази задръжка в развитието обяснихме с влиянието на силните фиксации в детството и на по-късния неуспех. когато в реалния живот се изпречи инцестната бариера. Срещу това учение може да се възрази преди всичко по следния начин: то ни дава твърде много, обяснява ни защо някои лица страдат от психична импотентност, но за нас продължава да е загадка защо други лица успяват да избегнат това страдание. След като трябва да признаем, че всички взети под внимание забележими моменти - силна фиксация в детството, инцестна бариера и несполука в следпубертетното развитие — се срещат у почти всички културни хора, основателно е да се очаква, че психичната импотентност е всеобща болест на културата, а не на отделни хора. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
Зигмунд Фройд Фактът, че обуздаването на любовния живот от културата се съпътствува от най-общо унижаване на сексуалните обекти, може да ни накара да отвърнем поглед от обектите и да го насочим към самите нагони. Вредата от първоначалния период на въздържане от сексуално удоволствие се изразява в това, че разрешено по-късно в брака, то вече не води до пълно удовлетворяване. Когато обаче сексуалната свобода е неограничена от самото начало, резултатът не е по-добър. Лесно може да се установи, че психичната стойност на потребността от любов спада веднага щом са осигурени удобства за нейното задоволяване. За да се активизира либидото, необходима е някаква пречка и където естествените съпротивителни сили срещу задоволяването са недостатъчни, хората във всички времена са включвали конвенционални съпротивителни сили, за да се наслаждават на любовта. Това важи както за индивидите, така и за народите. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
попитах вятъра какво е мисъл аз съм мисъл каза вятърът попитах вятъра какво е дума аз съм дума каза вятърът попитах вятъра какво е смисъл аз съм смисъл каза вятърът добре де какво е вятър тогава не знам каза ми аз бях вятър сега съм мисъл дума смисъл Никола Анков Коментари (3) |
|
|
Звездици изсветлиха мрака и болката превърнаха в игли уплашено се свих в папирус изстрелях сто запалени от самота стрели майчини очи протегната надежда сълза и болката с игли плетящи кукувича прежда Никола Анков Коментари (5) |
|
|
Хей, момче На ъгъла дълго мръзнах, чак иде ми да заплача – момче, я кажи как дръзна със мене да се закачаш? Повтаряш, че твоя тип съм, че страшна съм хубавица, признаваш, че ще ти липсвам, но аз си имам вече рицар. И дори да закъснява моят Дон Кихот, всеки рицар заслужава да го чакат цял живот. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
“Аз не умея да бъда толкова категоричен. Моята строга присъда е моето мъжко момиче.“ Н. Йорданов Есента душите ни сковава, но може би напук на мрака, припомняме си пролетна морава и пейка в парка, която ни чака… Забравих аз дъха на серенадите в нощта на люляци, в усамотение. Бъди първия оставил коментар |
|
Продължава...
|
|
|
Петър Константинов Българската челяд е била винаги живата основа на българската народност. Създател и хранител на най-ценните достояния на народната етика, нравственост и душевност. В периода на унищожителни стихии, разрушавали без остатък държавния ни и обществен строй, именно българското семейство е запазвало живия пламък на народностното съзнание, вярата, духовните ценности на предците, историческата ни памет. То е пренасяло от поколение в поколение не само родовата ни кръв, но и най-ценното от творческите и нравствени възгледи на народа. Българската челяд възниква едновременно със създаването на българската народност. Някъде около 7-9 век изчезват напълно преходните форми на семейни отношения. Тракийската родова община се е разпаднала вероятно още в началото на новата ера, родовата община на славяните престава също да съществува след преминаването на славянските племена на юг от Дунава. Коментари (7) |
|
Продължава...
|
|
| | << Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 Следваща > Последна >>
| | Резултати 1 - 18 от 301 | |