откъс

..."Внимавах да не разплискам пеещата светлина, която ме пълнеше като чаша до ръба. Изпитвах едва поносима болка от преживяния трепет. Цяла бях преляна догоре и в същото време една огромна празнина се бе отворила в мене.  Стигаше ми присъствието му, за да доловя едно пълнозвучие в цялата вселена..." Когато отворих очи, той спеше върху моето лунно рамо. Бях останала сама. Завих го с моето яке.

Едва преди миг силен до грубост, сега той лежеше кротък и слаб като дете. Тогава в мене се надигна някаква внезапна вълна, някакво бушуване, което аз едвам удържах в тесните брегове на тялото си. В тоя миг бях запратена на моя най-висок връх. Познах тържеството да бъдеш жена. Аз бях предизвикала прииждането на мъжката сила, аз бях я изтощила и укротила. Моето обятие бе създало мъжа и го бе превърнало в спящо дете... ...

А той спеше и нищо не знаеше за моя връх. Аз дишах внимателно да не го разбудя. Рамото ми изтръпна от тежестта му, но аз не се помръдвах - да не размътя съня му. Дори пъпленето на мравки в това рамо ме изпълни с блаженство, защото правеше неговата близост осезаема.

Отворих очи. Той ме гледаше със светъл-светъл поглед. За пръв път се събуждах в две очи и познах, че това е единственият изгрев на човека.  Зави ми се свят да пресявам шарените навалици за едно единствено лице. Сякаш чистех огромни тави с леща, прехвърлях планини зърно по зърно и търсех едно малко, мургаво зрънце, от което за мене зависеше слънцето на тоя ден.

Страшна сила е кондензирана в ръцете на любимия мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за слепи.

Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и изваят една богиня от тебе. Но в същото време - и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Какво и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"